![Изгубени в космоса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/4/izgubeni-v-kosmosa-bg-download.jpg)
Изгубени в космоса [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Изгубени в космоса [bg]». Краткое содержание книги:
На борда на най-развития космически кораб в света, „Юпитер 2“, управляван от безразсъдно смелия пилот Дон Уест, те трябва да извършат 10-годишно пътешествие през галактиката. Мисията е планирана блестящо, но геният на злото д-р Захъри Смит променя оперативната памет на бордовия робот към програма за унищожаване на семейство Робинсън.
Те ще спасят човечеството…
Или ще умрат изгубени в космоса.
ГОТОВИ ЗА ИЗЛИТАНЕ! КРАЙНА ЦЕЛ — НЕИЗВЕСТНА…
Сега шумът сякаш се носеше над главите им. Дон вдигна очи. Редиците от запушените с мембрани дупки потръпваха и започнаха да се издуват, сякаш нещо… не, по-скоро неща, се опитваха да си пробият път през тях.
„Кораб призрак…?“ Дон се пресегна към оръжието си.
Тринадесета глава
На мостика на „Юпитер Две“ Морийн Робинсън изтри капките пот от челото си и ръцете й отново заровиха във вътрешностите на сензорната конзола. След като разузнавателният екип беше излязъл, двете с Пени бяха прекарали времето си в усилия да вдъхнат отново живот на повредените информационни системи, докато в другия край на залата Уил наблюдаваше настъплението на екипа през очите на робота. С тази работа трябваше да приключат, за да могат да разгадаят след това постъпващите данни; при това тя ангажираше вниманието им и ги отвличаше от всякакви мрачни предчувствия.
„Защо човек никога не може да намери фиба, когато му потрябва“, помисли си раздразнено Морийн. Беше опитала какво ли не, за да поправи тази проклета връзка. Слава Богу, че корабът поне беше претъпкан с резервни части. Както железните мъже в дървените кораби, овладели преди векове моретата на Земята, така и екипажът на „Юпитер“ трябваше да може да се справя сам, в случай на авария далеч от дома… „Ха. Ето го!“ тя се усмихна.
Пени вдигна очи от последния монитор, който току-що беше оправила, и каза:
— Опитай сега.
Морийн включи конзолата. Пултът се събуди и всички индикатори блеснаха в зелено, показвайки, че най-после всички системи на борда функционират нормално. Морийн се усмихна на малката си дъщеря и й кимна одобрително. Отново погледна към дисплеите и данните, които беше очаквала с такова нетърпение, започнаха да изпълват екраните.
— Странно… — тя огледа инфрачервеното изображение на външния корпус на „Протей“, и странните люспести струпвания по гладката му метална кожа. — Тези люспи отделят топлина.
Пени се приближи и застана до нея, взря се в екрана и челото й се набръчка.
— Дай ми, моля те, външна панорама — каза Морийн.
Пени въведе командата. Образът на „Протей“ се разшири и двете най-сетне можеха да видят плътно прилепения до него в пространството „Юпитер Две“. Докато наблюдаваха, сребърните дискове по обвивката на кораба — сонда започнаха да се движат, подобно на някакви ракообразни организми, размърдани от невидим прилив. „Те бяха живи!…“
Едно по едно започнаха да се надигат върху раковидни крака… Не, не бяха раковидни. По-скоро приличаха на паяци. Паяци в брони. Морийн наблюдаваше, с ужас, смесен с възхита, как извънземните се разпълзяха безшумно по корпуса на „Протей“.
И започнаха да изчезват един по един. Едва сега тя проумя, че това, което доскоро й приличаше на гладка кора на външния корпус, излята от керамосплав, всъщност беше нашарена с дупки, всяка от която беше покрита с жива мембрана. „Те влизаха в кораба!“
— Джон — пое си въздух тя. — По дяволите, измъквайте се веднага оттам.
Тя отново погледна екрана и дъхът й секна. Не всички паякоподобни същества се скриваха в недрата на „Протей“. Някои от тях започнаха да прескачат тясната пропаст между двата кораба и се приземяваха върху корпуса на „Юпитер Две“.
Когато странната форма започна да се вмъква през мембранния отвор на тавана, писъкът на гущерчето-маймунка стана истеричен.
Дон измъкна пистолета си и в този момент мембраната избълва някакво техноорганично чудовище. То тупна на пода пред тях — жива машина, опряна на увенчани с хищни нокти камшикоподобни крайници. Изпъкналите бинокулярни лещи на онова, което му приличаше на глава, се обърнаха към тях и му напомниха смътно за безстрастните окуляри на триизмерна наблюдателна камера. „Очи…“
Сега през тавана започнаха да напират още метални паяци.
Нещото, озовало се пред него, подскочи напред и на гърдите му се разтвори остра като бръснач паст, сякаш искаше да бъде първото…
Дон насочи оръжието си и стреля; лазерният лъч се пречупи върху металическото тяло на чудовището. Съществото рухна на пода, мълниеносно прибра крайниците и очите си, след като изстрелът го изрита във въртеливо движение към останалите, спускащи се отгоре паяци.
— Навън! — изкрещя Джон. — Веднага!