Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Боевая фантастика » Изгубени в космоса [bg]
Изгубени в космоса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Изгубени в космоса [bg]

Электронная книга - «Изгубени в космоса [bg]». Краткое содержание книги:

Ресурсите на Земята са на изчерпване. Корабите на Новия глобален бунт атакуват земното население. В този съдбовен момент професор Джон Робинсън и неговото семейство са избрани да бъдат първите, които ще колонизират други космически пространства като последен шанс за спасяване на човечеството.
На борда на най-развития космически кораб в света, „Юпитер 2“, управляван от безразсъдно смелия пилот Дон Уест, те трябва да извършат 10-годишно пътешествие през галактиката. Мисията е планирана блестящо, но геният на злото д-р Захъри Смит променя оперативната памет на бордовия робот към програма за унищожаване на семейство Робинсън.
Те ще спасят човечеството…
Или ще умрат изгубени в космоса.
ГОТОВИ ЗА ИЗЛИТАНЕ! КРАЙНА ЦЕЛ — НЕИЗВЕСТНА…
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 79
Перейти на страницу:

Джоан Д. Виндж

Изгубени в космоса

Пролог

— „Грисъм Едно“ вика Пристанищен Хипергейт. Моля, последен вектор на скачване.

Пилотът на „Грисъм Едно“ погледна към панорамата, която постепенно изпълваше прозрачния купол на корабния мостик и се усмихна. Видиш ли за пръв път този пейзаж, нямаш друг избор. Колкото и пъти да видиш увисналата в космическото пространство земя, тя не прилича на нищо друго, освен на син опал върху черно кадифе… А съвсем близо шпиловете на космическата станция бяха кацнали като корона върху сюрреалистичната, с петнадесеткилометрова обиколка конструкция, която скоро щеше да се превърне в първия проход на човечеството към хиперпространството.

Строителните техници вдигнаха очи, за да проследят силуета на преминаващия над главите им кораб, и слънчевата светлина се отрази в прозрачните лицеви плоскости на шлемовете им, ярка като лазерните им горелки.

— Разбрано, „Грисъм Едно“. Тук Пристанищен контрол Хипергейт — познатият глас на Бил Рандъл, спокоен и ведър, проехтя в шлемофона й. — Имаш разрешение за кацане. Надявам се, че ни носиш малко „Партагас“ в ръждясалата кофа, Сал.

Сал се усмихна, докато въвеждаше последни координати за скачване в бордовите компютри, и усети как изтласкващите дюзи откликват на командата й. Траекторията на товарния съд започна бавно и прецизно да се променя, изравнявайки ъгъла на подстъпа с платформата, предназначена за скачване.

— Карам ви най-страхотното…

Рандъл така и не разбра какво. От звездната нощ се спусна смърт и мостикът на „Грисъм Едно“ се взриви, превръщайки кораба в огнено кълбо.

* * *

Майор Дон Уест се завъртя в жироскопната си броня и настрои холографския дисплей, докато клинообразният му изтребител излиташе от бойната база АЗОМАК. Корабът проряза нощта като безмълвен вик и се насочи към раздуващия се облак отломки. Пилотският отсек представляваше балон от прозрачна сплав, кацнал като перла върху носа на изтребителя. Контролната апаратура му осигуряваше почти триста и шестдесет градуса видимост към хиперпорталния пръстен, останките от експлодиралия кораб в самия му център… и врага.

Зяпналите към космическите недра космически строителни екипажи изчезнаха зад него за миг, а раздуващият се пред него ураган от грапави шрапнели се понесе срещу кораба му… и към повърхността на полузавършената конструкция на Хипергейт. Два тъпоноси кораба на Бунта изфучаха от търкалящите се из вакуума отломки — същите кораби, които преди секунди бяха взривили товарния кораб на парченца.

— Кой ни удари? — изрева по комовръзката гласът на Джеб Уолкър.

„Рейнджър Едно“ навлезе в периферното му зрение. Широко разперените му криле бяха отрупани с бляскаво въоръжение. „Рейнджър Едно“ беше кораб — близнак на собствения му „Орел Едно“, с изключение на опознавателните знаци. Той се усмихна, мярвайки с поглед зъбатата усмивка на акулата, изрисувана на дясното крило на Уолкър, и космическата Ръка на Съдбата на лявото.

Собствените му криле бяха украсени с фигура на орел и око на орел — всичко, което трябва на един ловец и нищо повече. „Понякога Джеб разсъждава прекалено много…“ Но Джеб беше неговият партньор, прикритие и възторжен съперник в ученията още от дните в Космическата академия.

— Нашественици на Бунта — отвърна Уест. — Твърдят, че товарният кораб е нарушил въздушното им пространство.

Уолкър изруга.

— Тази студена война май се разгорещява. Откъде се появиха?

— От ада — промърмори Уест. Очите му изведнъж станаха студени и чисти като лед. — А сега ще ги отпратим обратно, с писък.

Вражеските кораби се наклониха в огнева позиция срещу хиперпорталната арка. Плазмените им оръдия забоботиха и по нейната свръхструктура зейнаха тъмни отвори. Той рязко завъртя кормилния лост, цялата опустошителна сцена се плъзна пред очите му в зашеметяващ миг и изтребителят му се понесе към най-близкия нашественик.

— Последният, който срази някой лош, купува бирата — свободната му длан се спусна към клавиатурата и активира компютърния мерник.

Каквото и да представляваха тези нашественици на Бунта, бяха добри пилоти. Насекомовидният кораб, чиито скосени щипци бъкаха от въоръжение, затанцува яростно, отскачайки от центъра на кръста в холографския окуляр. Уест стреля и изпъшка отчаяно, когато нападателят профуча нагоре под ъгъл от деветдесет градуса и лазерният му залп процепи вакуума.

Той ловко отбягна връхлитащите отломки и започна да настига бягащия нашественик, сякаш се беше слял с кораба си в една цел. Частица от вниманието му, която непрекъснато следеше действията на партньора зад гърба му подсказа, че Ловецът се е втурнал по петите на другия нападател.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 79
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)