Лимони на масата [bg]

Дървесна кора

За празника на Жан-Етиен Дьолакур снаха му бе поръчала следните ястия: бульон, вареното в него говеждо, печен див заек, задушени гълъби, зеленчуци, сирене и желирани плодове. Неохотно завладян от общителност, Дьолакур позволи да му поднесат бульон; в чест на този ден той дори церемониално поднесе лъжица към устата си и духна леко, преди да я излее недокосната в чинията. Когато сервираха говеждото, той кимна на слугата, който постави пред него в две отделни чинии една-единствена круша и парче дървесна кора, обелена преди двайсетина минути. Синът му Шарл, снахата, внукът, племенникът и неговата съпруга, свещеникът, съседът фермер и старият му приятел Андре Лагранж се престориха, че не забелязват. От своя страна Дьолакур учтиво правеше компания на гостите си — сдъвка четвърт круша, докато те изядоха говеждото в чиниите си, друга четвъртина по време на заека и тъй нататък. Когато поднесоха сиренето, той извади джобно ножче и наряза на ивици дървесната кора, после бавно взе да я преживя парченце по парченце. По-късно за приспивателно изпи чаша мляко, хапна малко задушена маруля и една ренета. Спалнята му беше добре проветрена, а възглавницата напълнена с конски косъм. Внимаваше върху гърдите му да не натежат одеяла и краката му да не изстинат. След като придърпа ленената си нощна шапчица върху слепоочията, Жан-Етиен доволно се отдаде на размишления относно глупостта на близките си.

Сега той беше на шейсет и една. На млади години беше комарджия и чревоугодник, комбинация, която често заплашваше да разори семейството му. Където и да се хвърляха зарове или карти, където и да се насилваха добичета да препускат за развлечение на зяпачите, Дьолакур беше там. Беше печелил и губил на фаро и комар, на табла и домино, на рулетка и червено и черно. Хвърляше монети с децата, залагаше коня си на бой между петли, състезаваше се в редене на пасианси с мадам В. И играеше солитер, когато не можеше да намери съперник или партньор.

Говореше се, че лакомията е сложила край на неговото комарджийство. Вярно, у такъв човек нямаше място за пълно разгръщане и на двете страсти. Моментът на кризата настъпи, когато една гъска, чието заколване бе въпрос на дни — гъска, хранена от собствената му ръка и мислено вече изглозгана до последното кокалче, — отиде на вятъра при игра на пикет. Известно време той се разкъсва между двете изкушения като пословичното магаре между двете купи сено; но вместо да умре от глад като нерешителното добиче, той постъпи като истински комарджия и взе решението с хвърляне на ези-тура.