Лимони на масата [bg]
- Автор: Барнс Джулиан Патрик
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Димитрина Кондева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Лимони на масата [bg]». Краткое содержание книги:
Един отиде да повика разпоредител. Веднага надуших какво е замислил, така че седнах кротко с чаша вода, свалих си хералдическата значка и станах от хрисим по-хрисим.
— Колко се радвам, че ви доведоха. Тъкмо търсех кого да попитам. Каква точно е политиката ви спрямо непрестанно кашлящите? Вероятно в някакъв момент предприемате мерки да не ги допускате в залата. Ако ми обясните процедурата за подаване на жалби, сигурно много от присъстващите тази вечер охотно ще подкрепят предложението ми отсега нататък никога да не продавате билети на този… ъъъ, джентълмен.
Андрю не спира да измисля практически решения. Казва, че трябва да сменя концертната зала — да ходя в Уигмор Хол например. Казва, че трябва да си седя у дома и да си слушам записите. Казва, че хабя толкова време за слухтене, че не мога да се съсредоточа върху музиката. Отговарям му, че не искам да ходя в Уигмор Хол: камерната музика си я пазя за по-нататък. Искам да посещавам Ройъл Фестивъл, Албърт Хол и Барбикан и никой не може да ме спре. Анрю предлага да си вземам от евтините билети, на подвижните столове или без обозначени места. Който седял на скъпите места, приличал на онези — а те вероятно били същите, — които карали беемвета, рейндж роувъри и мерцедеси, просто едни шибани курви, така че какво съм очаквал?
Казвам му, че имам две предложения за превъзпитание. Първото е да се инсталират лампички над главите и ако някой вдигне шум над определено ниво — обявено в програмата, но упоменато и на билетите, за да може и некупуващите програми да са известени за наказанието, — лампичката отгоре да светне и през останалата част от концерта той да седи като престъпник в стеги. Второто ми предложение е по-дискретно. До всяко място в залата да се прекара жица, която да предизвиква лек електрошок, вариращ по сила в зависимост от кашлянето, подсмърчането или кихането на заемащия стола. Това, както показват лабораторните експерименти с различни животински видове, би възпряло съгрешилия пак да съгреши.
Андрю каза, че абстрахирайки се от закононесъобразността на плана ми, има две основни възражения срещу него. Първо, при един електрошок човешкото същество, той или тя, можело да реагира по-шумно, отколкото първоначално, което щяло да предизвика обратен ефект. И второ, колкото и да искал да ме подкрепи, допускал, че въздействието на електрическия стол може да разколебае желанието на концерт-феновете да си купуват билети и в бъдеще. Разбира се, ако Лондонската филхармония свирела пред празна зала, предвиждал, че няма да има странични шумове, които да ме смущават. Да, щял съм да постигна целта си, макар че без задници на седалките освен моя собствен оркестърът сигурно щял да поиска нереалистично голямо спонсорство.
Андрю може да е ужасно заядлив, съгласни ли сте? Зададох му въпроса опитвал ли се е някога да слуша тихата тъжна музика на човечеството, докато някой използва мобифон.
— Питам се на какъв инструмент ще се свири тя — отвърна той. — Може би няма да е музикален инструмент. Най-добре да затегнеш с каиши към столовете им около хиляда любители на концерти и лекичко да им пуснеш електрически ток, като им кажеш да не вдигат шум, за да не усилиш електрошока. Ще чуваш сподавено охкане и пъшкане и всевъзможни приглушени писъци — ето ти я тихата тъжна музика на човечеството.
— Голям циник си — казах аз. — Всъщност идеята ти не е толкова лоша.
— На колко години си?
— Би трябвало да знаеш. Макар че забрави последния ми рожден ден.
— Това само показва на колко съм аз. Хайде, кажи де.
— С три години по-стар от теб.
— Тоест?
— На шейсет и две.
— Поправи ме, ако греша, но невинаги си бил такъв.
— Не, докторе.
— Когато беше млад, ходеше на концерти и просто си седеше и се радваше на музиката, нали?
— Доколкото си спомням, докторе.
— А сега какво се е променило — другите ли се държат по-зле, или ти ставаш по-чувствителен с възрастта?