Лимони на масата [bg]

Хората обичат такива въпроси и ме възнаграждаваха с „Кола със сено“ или „Венера пред огледалото“, или „Водни лилии“ на Моне или каквото е там.

— Е, добре, представете си следното — казвах аз, изтъкан от любезност и настроение. — Любувате се на „Венера пред огледалото“, а аз съм застанал до вас и докато вие я гледате, тази невероятно прочута картина, която обичате повече от всяка друга на света, аз започвам да плюя върху нея, така че части от платното се покриват с храчка. Не го правя веднъж, а няколко пъти. Е, какво ще си помислите за това мое действие? — Продължавам да поддържам тон на разумен човек, не непременно от екип за социологическо проучване.

Отговорите варират между намерение за незабавно реагиране и позамисляне, между „Ще повикам охраната“ и „Според мен ви хлопа едната дъска“.

— Именно — отговарям аз и лекичко приближавам. — Така че недейте — и тук понякога ги ръгвам в рамото или в гърдите малко по-силно, отколкото очакват, — недейте да кашляте по средата на Моцарт. Все едно че плюете върху „Венера пред огледалото“.

В този момент повечето започват да гледат тъпо, а има и такива, които реагират подходящо — като хванати да крадат в магазин. Един-двама казват: „Вие за кого се мислите?“, на което аз отговарям: „Просто за някого, който като вас си е платил за мястото.“ Забележете, че никога не претендирам да съм от персонала. После добавям: „И да знаете, че ще ви държа под око.“

Някои започват да лъжат. „Сенна хрема“, казват, на което аз отговарям: „Вие тук и сено ли си носите?“ Някакъв с вид на студентче взе да ми се извинява, че не си преценил времето за кашляне. „Мислех, че знам тази творба наизуст. Реших, че следва внезапно кресчендо, а не диминуендо.“ Погледът ми беше убийствен, както сигурно си представяте.

Но не мога да се преструвам, че всички се сепват или оклюмват. Изперкалите старци с костюми на тънко райе, болшевишките лекета, мачовците, придружени от женски кречетала: те могат да се държат много гадно. Пускам им някоя от дежурните си фрази, а те отговарят: „За кого точно се мислите?“ или „Я чупка, ако обичаш“ — от тоя род реплики, които нямат нищо общо с темата, а някои ме поглеждат така, сякаш аз съм безобразникът, и ми обръщат гръб. Не харесвам такова поведение, смятам го за неучтиво, така че може да блъсна леко ръката, която държи питието, което им помага пак да се обърнат към мен, и ако са сами, казвам съвсем отблизко: „Знаеш ли какво, ти си шибана курва и затова ще те държа под око.“ Обикновено мразят да им се говори така. Естествено, ако присъства жена, езикът ми е по-въздържан. „Как ли се чувства човек — питам аз и замълчавам, сякаш търся вярното определение — като кръгъл курвенски егоист?“