Приемайки този дребен жест, ми оказвате голяма чест. Що се отнася до заплащането, ако благоволите да ме приемете по-късно тази сутрин, ще се радвам да го обсъдим заедно, така че да е приемливо и за двама ни.
Ваш и т.н.
М.
Суидин я изгледа с любопитство.
— Ще изпратите ли отговор, мис?
За миг теменужените очи на Чеси овлажняха от непролетите сълзи. Вгледаха се в неразгадаемите букви, образуващи думи, които тя никога нямаше да прочете. Тя, която четеше свободно китайска поезия отпреди осем века, тя, която фино изписваше с четчица собствените си стихове.
Но китайският не бе английски и за Чеси всички тези гласни и съгласни бяха по-загадъчни от египетски йероглифи.
Всичко започна, когато обикаляше из Азия с неуморимия си баща. Тя ненавиждаше сухите, вечно недоволни от нея гувернантки и предпочиташе да прекарва дните си в прахоляка, където двамата с баща й търсеха антики.
През годините научи всичко за праисторическите стрели и примитивните оръдия на труда, но не да чете и пише на английски.
Гордостта не й позволяваше да запълни пропуските в образованието си, причинени от неспокойния, разхвърлян живот на баща й. Ето я отново тази гордост, помисли си тя. Суровата, смъртоносна гордост на рода Камърън. Ала Чеси знаеше, че е твърде късно да се промени.
Не, тя нямаше отново да потърси помощта на някой досаден учител-сухар. Веднъж опита и се наложи да преживее унижението, когато човечецът я посъветва да се откаже. Той категорично заяви, че лекомисленият женски ум не би могъл да се справи с подобна задача, и то на цели двадесет и една години.
Това бе последният й опит.
Но какво значение може да има това, че не умее да чете на английски? Скоро баща й ще е свободен и ще се върнат в Макао. И вече никога няма да стъпи в тази студена и мъглива страна!
Чеси отиде до прозореца и погледна към оживената улица. Долу видя един нисък мъж със смачкано палто, облегнат на оградата на отсрещната къща. Когато той безочливо се вторачи в прозореца й, Чеси потръпна.
Дали не я следи по поръчение на похитителите на баща й? Не беше първият непознат, който разглеждаше къщата й през последните няколко седмици.
Забрави го, моето момиче. Това са просто нерви. Нерви и богатото въображение. Още няколко седмици само, и всичко това ще бъде един кратък, лош сън.
Как й се искаше да вярва…
Чу шумолене, погледна надолу и видя листа хартия, превърнал се в безформена топка между пръстите й.
Когато отново вдигна очи към прозореца, тайнствения непознат беше изчезнал. Дано и другите й проблеми да се решат също толкова бързо, помисли си горчиво Чеси.
11.
— Ти си невъзможен! Не мога да разбера каква лудост ме накара да се съглася.
Белокосата херцогиня Кранфорд седеше настръхнала и не откъсваше очи от лорд Морлънд, когато каретата му потегли.
— Е, нали не го направихте, защото сте жертва на невероятния ми, дяволски чар? — усмихна се иронично граф Морлънд на възрастната си компаньонка. — И не ми казвайте, че ще ме отблъснете, Ваша светлост?
