Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Щеше ли някога да научи какви зли демони го преследват? А и какво значение имаше? Между тях вече нямаше нищо, освен един кратък безценен спомен и огромно черно море от угризения.
Какво е станало с теб, Тони? Какво се случи и с двама ни? И защо, Боже мили, защо животът е винаги толкова различен от мечтите?
Някакъв часовник в тъмнината удари четири часа. Чеси тихо въздъхна и тръгна към коридора. Слугите скоро щяха да са на крак, да палят печките и да носят вода. Не можеше да стори нищо повече тази нощ.
Внезапно дългата фигура на канапето се надигна.
— Кой е там? — Треперещите му пръсти погладиха разрешените, медноруси коси. — Уитби? Ти ли си?
Пребледняла, Чеси се шмугна зад завесите. Морлънд тихо, дрезгаво се изсмя, загледан в тъмнината. После се вторачи в огъня и остана неподвижен, сякаш цяла вечност. Едната му ръка се плъзна надолу и разтърка дясното му коляно. Чеси виждаше гримасата му, докато пръстите му масажираха болното място.
И тогава графът въздъхна и вдигна крака си с ръце, докато ботушът му най-сетне с мъка стъпи на земята. Морлънд сграбчи облегалките на канапето, успя да се изправи и бавно се затътри към вратата.
Десният му крак се влачеше по полирания под. На два пъти графът посегна към стената, за да намери опора.
С всяка негова стъпка сърцето на Чеси се свиваше от болка. Когато Морлънд най-сетне стигна до врата та, сълзите се стичаха по лицето й.
10.
Точно в осем на следващата сутрин започна да се чука на задната врата на „Дорингтън“ 27.
Пред входа стояха двама прислужници — стегнати, благопристойни и напълно несъответстващи на къщата. Дори Суидин, който им отвори, ги обяви като „двойка страшно внушителни лондонски домашни прислужници“.
— Трябва да има някаква грешка — промълви Чеси, когато Суидин й донесе новината. — Не съм наемала нова прислуга. Знаеш не по-зле от мен, че не можем да си позволим такива разходи.
— Няма грешка, мис. Казаха, че ще обяснят всичко само на вас.
Чеси въздъхна.
— Добре, Суидин. Къде ги покани?
— В жълтата зала, мис Чеси.
След няколко минути Чеси отвори вратата на малкото помещение срещу фоайето. Както винаги, очите й се свиха от погнуса при вида на жълтеникавите стени, които отдавна бяха изгубили първоначалния си приятен жълт цвят.
И тогава тя изумено се закова на прага.
Икономът бе безукорно облечен и изглеждаше абсолютен тиранин. Главната прислужничка бе с блестяща от чистота черна вълнена рокля и снежнобяла колосана престилка. Чеси примря от неудобство, когато жената прокара пръст по прашния перваз на прозореца и недоволно поклати глава.
— Сигурно има някаква грешка. Аз не съм…
Икономът се поклони.
— Няма никаква грешка, мис Камърън. Заповедта на негова светлост бе напълно ясна. „Дорингтън Стрийт“, двадесет и седем. Наети сме за срок от шест седмици.
Стоманеносивите очи на иконома безизразно фиксираха избледнялото петно на тапета зад рамото на Чеси.
— Всички разноски се поемат от негова светлост естествено.
Чеси усети неприятен спазъм в стомаха си.
— Негова светлост ли? — попита тя почти беззвучно.
— Граф Морлънд. Сметна, че отсъствието ни няма да наруши домакинството в Моруд. Помисли си, че нашата помощ ще ви е… ъ-ъ… полезна.
Чеси изумено проследи прислужницата, която грабна една метла от задния двор. От конюшнята изникна цял взвод мъже с кожени престилки, които понесоха тежки щайги към къщата.
— Ама, така не може! И дума да не става да…
Суидин се надвеси над ухото й и прошепна:
— Какво сте се развикала, мис Чеси. На харизан кон зъбите не се гледат, тъй ще ви река.
— Но това не е редно — отвърна Чеси. — Никога не ще мога…
— Няма защо да се безпокоите. Нали го чухте платили са им, както се полага. И не по-зле от мен знаете, че изпитваме остра нужда от помощ.
— Да, така е, но…
— Освен туй, щом графът е счел за нужно да ни прати няколко от хората си, коя сте вие, за да ги уволнявате? Той е един от най-добрите приятели на баща ви, може би се чувства почти роднина. Нещо като… като ваш чичо, може би.
Чеси се намръщи и объркано се вторачи в прозорците, които се отваряха, а три млади жени, въоръжени с метли и парцали, нападнаха къщата под строгия надзор на главната прислужница.
Чичо? Тони Морлънд? Това ли беше тя за него — една несръчна, недодялана племенница?
За миг болката помрачи очите на Чеси.
— Няма да мога да му се отплатя, Суидин. Знаеш как сме. Поне трябва да му изясня финансовото ни положение. И тогава, ако все още настоява с необичайната си щедрост, предполагам… предполагам, че ще трябва да я приемем.