Част от секундата [Split Second - bg]

За Джефърсън Паркс обаче не бе толкова сигурен. Шерифът изглеждаше искрен, но това можеше да е само маска; Кинг знаеше, че хората на закона често се преструват. Той самият бе играл тази игра по време на следователската си дейност в службите. Кинг не се съмняваше, че незнайният убиец на Хауард Дженингс ще изпита с пълна сила гнева на едрия мъж. Просто искаше да е сигурен, че няма да се окаже под удара му.

Малка вълничка докосна леко една от опорите на кея и той се озърна да види откъде идва. По езерото се плъзгаше спортна лодка и жената в нея мощно натискаше греблата. Беше толкова близо, че Кинг различи ясно мускулите по ръцете и раменете й, разкрити от лятната блуза без ръкави. Когато тя намали скоростта и се насочи към него, нещо в нея му се стори много познато.

Жената се озърна с изненада, сякаш не бе усетила, че е толкова близо до брега.

— Здравейте — каза тя и размаха ръка.

Вместо отговор Кинг само кимна. Отново хвърли въдицата, като нарочно се прицели съвсем близо до нея.

— Дано да не ви преча на риболова — каза тя.

— Зависи колко дълго смятате да останете.

Тя повдигна колене. Беше обута с къси черни панталони от еластична материя, а под кожата на бедрата й се изпъваха като въжета дълги мускули. Свали ластичето, с което бе стегнала косата си на тила, и избърса лицето си с хавлиена кърпа. После се озърна.

— Ех, че е хубаво тук.

— Затова идват хората — отвърна предпазливо Кинг. — А вие откъде точно идвате?

Все още се напрягаше да се сети откъде му е позната.

Тя посочи на юг.

— Пътувах с кола до щатския резерват и оттам продължих с лодката.

— Това са над единайсет километра! — възкликна той. Тя дори не изглеждаше задъхана.

— Често се занимавам с това.

Лодката бавно се приближаваше. И Кинг най-сетне разпозна жената. Едва успя да овладее смайването си.

— Ще приемете ли чаша кафе, агент Максуел?

За момент тя се престори на изненадана, после явно усети, че при дадените обстоятелства това е излишно и дори нелепо.

— Ако не ви затруднява.

— В никакъв случай. Нали сме събратя по участ — агенти в немилост.

Той й помогна да привърже лодката към кея. Мишел огледа бараките и навесите. Джетът, каяците, скутерът и другите лодки на Кинг бяха безупречно чисти. По стените и лавиците се виждаха спретнато подредени инструменти, въжета и резервни части.

— Всяко нещо на мястото си, а? — подхвърли тя.

— Така ми харесва — отвърна Кинг.

— Аз пък съм малко немарлива в личния си живот.

— Съжалявам да го чуя.

Тръгнаха нагоре към къщата.

След като влязоха, Кинг наля кафе и двамата седнаха Край кухненската маса. Върху спортния си екип Мишел бе облякла анцуг с емблемата на Харвард.

— Мислех, че сте завършили университета „Джорджтаун“ — каза Кинг.

— Купих си този анцуг, когато на Чарлс Ривър в Бостън тренирахме за Олимпийските игри.