Част от секундата [Split Second - bg]

20

На следващия ден Кинг потегли рано от Райтсбърг, пребори се с претовареното сутрешно движение в Северна Вирджиния и около десет часа пристигна в Рестън. Десететажната сграда беше сравнително нова, но само половината офиси в нея бяха заети. Преди няколко години една фирма, водеща търговия по интернет, бе наела цялото пространство, но после бе останала без средства. Кварталът беше много приятен, с магазини и ресторанти в близкия градски център. Елегантни клиенти влизаха и излизаха от скъпи бутици. По задръстените пътища шофьорите водеха непрестанна борба да се доберат до целта си. Човек добиваше усещането за много енергия и луксозен живот. Кинг обаче просто искаше да свърши онова, за което бе дошъл, и сетне отново да се оттегли към безметежните склонове на Блу Ридж.

Най-горният етаж на сградата сега бе зает от фирма, известна просто като „Агенцията“ — термин, който бе патентовала като търговска марка, навярно за голямо съжаление на ЦРУ. Агенцията беше една от водещите детективски и охранителни фирми в страната. Кинг се изкачи със служебния асансьор, махна с ръка на камерата, насочена срещу него, и в малката чакалня край главното фоайе бе посрещнат от човек, който изглеждаше въоръжен и готов да си послужи с оръжието. Кинг трябваше да мине през обиск и металодетектор, преди да го допуснат в официалната приемна. Тя бе обзаведена с вкус и вътре нямаше жива душа освен извънредно бдителната жена зад бюрото, която го попита за името и набра вътрешен номер.

След малко се появи модерно облечен младеж с широки рамене, къдрава черна коса и високомерни маниери. Беше със слушалка в ухото. Той отвори една врата, кимна на Кинг да влезе и се оттегли, затваряйки вратата зад него. Кинг се огледа. Кабинетът беше ъглов, с четири прозореца от цветно огледално стъкло, предотвратяващо наблюдението отвън, макар че на тази височина можеше да надникне само някоя птица или смахнат пилот на нисколетящ самолет. От цялото помещение се излъчваше чувство на спокойствие и ненатрапчив, но безспорен финансов успех. Когато страничната врата се отвори и тя влезе, Кинг не знаеше дали да поздрави, или с един удар да повали жената върху бюрото и да я удуши.

— Трогната съм, че си рискувал да се пребориш с претовареното движение, за да ме посетиш — каза Джоун. Беше облечена в черен костюм с панталон, подчертаващ великолепната й фигура. Изящната кройка на тоалета и високите токчета я правеха по-висока, отколкото беше в действителност.

— Благодаря, че ме прие.

— Нормално е, след като съвсем неотдавна бях готова да те приема и по друг начин. Но наистина се изненадах, като ми казаха, че си тук.

— Е, сега сме квит. Защото нямам думи да ти кажа каква изненада беше да разбера, че вече не си в тайните служби.

— Не ти ли казах, когато дойдох в къщата?

— Не, Джоун, пропусна да споменеш.

Тя седна на малкия кожен диван до едната стена и му направи знак да се настани до нея. На масичката отпред имаше сервиз за кафе. Докато Кинг сядаше, Джоун наля две чашки.