Гадателката
- Автор: Джеймс Доналд
- Серия: constatin vadim #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гадателката». Краткое содержание книги:
Инспектор Константин Вадим се връща в родния си Мурманск. Разследването на жестокия сериен убиец Монструм в Москва завинаги го е отвратило от политическите игри. Но веднага попада в нов кошмар — този път личен.
Жена му Наталия, лекарка в „Бърза помощ“, изчезва безследно. Скоро става ясно, че по същото време е изчезнала и друга жена — служителка в местното консулство на САЩ.
Случаят придобива екстрена важност за руското и американското правителство.
В Мурманск текат избори за нов губернатор, а по същото време в различни американски градове откриват неизвестни жертви с татуирана буква „К“ на рамото.
От Москва пристига представител на ФБР.
Константин Вадим и Аби Кънингам — бяло руско ченге от отдел „Убийства“ и черна специална агентка от ФБР — трябва да се промъкнат през смъртоносния лабиринт, изплетен от руската мафия, корумпирани политици и продажни ченгета…
Дъхът ми секна. Убийците оставят такъв знак, изнасилвачите — много рядко. А похитителите на хора… Нямах представа.
— Знак за авторство ли? Какъв?
— Както вече казах, колата на Джоун е била намерена изоставена. — Надникна в записките. — В района на „Северен залив“. На двеста или триста метра от мястото, където е намерена камката на вашата съпруга.
— Знак за авторство. — Обърнах се с лице към нея. — В колата ли е намерено нещо?
— Да.
Погледна ме спокойно в очите и ми подаде друга снимка. Цветна. На средно голямо ауди, тъмносиньо или черно, спряло на фона на разрушените сгради в „Северен залив“. Само че в прозореца на колата се забелязваше силует на човек, седящ зад волана… Не само силует, виждаше се лицето.
— Доколкото си спомням, казахте, че в колата не е имало никой. Кой е това?
— Какво е това? — поправи ме тя. — Това е чучело, капитане. Кукла. В естествени човешки размери.
Вторачих се в нея като онемял. Единственото, което ми мина през ума и успях да кажа, беше:
— Кукла за секс ли е?
— Не, поне според външния й вид. Направена е от латекс, с възрижава коса като на Джоун. Кожено палто. Американско бельо, от това на Джоун Фаулър.
— Боже мой — казах аз. Стоях неподвижно, но в главата ми всичко се въртеше. Агент Кънингам, изглежда, бе доловила това и искаше да ми даде време да се съвзема. Нямаше как да отгатна.
Каквато и да е била причината, тя се впусна във формално описание, което сякаш четеше от каталог:
— По моя преценка производственото й предназначение е да служи за манекен в някоя витрина за скъпо облекло. Краката, ръцете и вратът са добре очертани. Има следи от поправени повреди, но едно такова нещо би струвало като ново над петстотин долара. — Подаде ми последната снимка. Удивително, потресаващо реалистично лице. Бледо, дори съзнателно направено по-бледо от нормалното. Очите бяха нарисувани мъртвешки затворени.
Гледах снимката втрещено, а сърцето ми щеше да се пръсне.
— Що за човек…
— До този момент не знаем нищо — отвърна тя с твърд глас. — Трябва да се потрудим по въпроса.
Поех дълбоко въздух, но той влезе неохотно в дробовете ми.
— Добре де… Имаме това, но няма и следа от труп.
— Засега.
— Искате да кажете, че е само въпрос на време ли?
— Не знам. Все още не ни е ясно с какво точно си имаме работа. — Тя вдигна чашата с чай и ми я подаде. — Пийте.
Взех я, отпих и попитах:
— Намира ли ви се една цигара?
— Не би трябвало да се издавам, че имам.
— Ще запазя тайната ви.
Подаде ми една цигара и огънче. Но за себе си не запали.
— И какви са резултатите от следствената експертиза на този манекен?
— Бих казала, че е бил старателно почистен преди боядисването. Няма никакви косми и власинки. Лакът за нокти е същият като на Джоун. Американски, „Макс фактор черна роза“. Вероятно е взет от чантата на Джоун. Боята е обикновена водоразтворима емулсия. Най-полезната информация засяга самия латекс. Все още се работи по нея. Може да ни насочи към производителя. И ако имаме късмет, от него към дистрибутора, а от дистрибутора към търсения от нас човек.
— Всичко това от нашите следователи ли научихте? — Не можех да го повярвам.
— Изпратихме мостри в Хелзинки — намръщи се пренебрежително тя. — Задвижихме нещата още преди да напусна Москва.
Дръпнах от цигарата и попитах:
— А самата кола разкри ли нещо полезно за нас?
— Нея нямаше как да транспортираме. Има много пръстови отпечатъци, проверката на които ще отнеме почти цял месец според отдела по убийствата на пето районно управление.
— Нещо друго?
— Върху едната страна на колата е било повърнато. Хляб и алкохол. Тежко му е било на нашия похитител.
Представих си го до спрялата кола, вече приключил с работата. И в този момент идва отвратителното облекчение, поривът да повърне, както е застанал подпрян с една ръка на покрива на аудито.
— Добре ли сте? — попита тя.
— Не. Безкрайно далече съм от добре. Стоя заключен в участъковата килия, а през това време жена ми по всяка вероятност е в лапите на сексманиак.
— Седнете. — Тя се пресегна и настойчиво натисна рамото ми. Посочи към цигарата. — Дръпнете си.
Смукнах дълбоко от цигарата. Удари ме в главата като чорап, натъпкан с топъл памук.
— Това е трева — казах аз.
— Е, и?
— Нищо. Трябва да изляза оттук.
— Свидетелят на Паско ще представлява ли проблем? Ако може да бъде елиминиран, адвокат Грандов твърди, че ще ви освободи до сутринта.
— Свидетелят на Паско може да бъде купен с литър фалшива водка. Но има нещо друго — отговорих аз. — Версията на Паско е, че Наталия е кръшкала. А аз съм заподозрян като ревнивия съпруг…