Последната тайна на Дома Господен
- Автор: Зюсман Пол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на Дома Господен». Краткое содержание книги:
Прехвърляйки мост над хилядолетията — от библейски Йерусалим и кръстоносните походи до концлагерите и убийствата в наше време в ивицата Газа; от катарските еретици до шифровани средновековни ръкописи и отдавна загубено съкровище, — „Последната тайна на Дома Господен“ е главозамайващо приключение, написано от майстор!
— Защо си станал лекар? — попита го веднъж, когато цялото семейство се беше събрало на обяд.
Беше се замислил продължително.
— Защото това е най-добрият начин, по който мога да служа на народа си.
— Никога ли не си искал да се биеш с израелците? Да ги убиваш?
Той беше взел ръката й.
— Ако израелците някога застрашат любимите ми хора, тогава ще се бия. Ще се бия до последна капка кръв. Но не вярвам, че насилието е начинът, момичето ми, колкото и да ненавиждам онова, което ни сториха израелците. Аз спасявам живот, не го отнемам.
Това се случи в следобеда на петнайсетия й рожден ден. Същата вечер Лейла стана свидетел как човекът, когото обичаше най-много на света, най-добрият човек, когото познаваше, бе извлечен от колата си и пребит до смърт с бейзболна бухалка.
Разбира се, бяха обядвали в хотел „Йерусалим“.
Приятелката й Нуха вече я чакаше на една маса на предната тераса, забила поглед в „Хералд Трибюн“. Беше пухкава жена с втвърдена от лака за коса прическа, малко по-възрастна от Лейла, с очила с тънки рамки и извънредно тясна тениска с надпис „ПРАВО НА ПАЛЕСТИНЦИТЕ ЗА ВРЪЩАНЕ: НЯМА ЗАВРЪЩАНЕ, НЯМА МИР“. Лейла се приближи зад гърба й и я целуна по бузата. Нуха се огледа, стисна й ръката, подкани я да седне и й подаде вестника.
— Видя ли тази гадост?
Сочеше статията, озаглавена „САЩ ЗАКЛЕЙМЯВАТ ДОСТАВКИТЕ НА ОРЪЖИЕ ЗА ПАЛЕСТИНЦИТЕ“. На съседната страница имаше друга статия: „КОНГРЕСЪТ ОДОБРЯВА 1 МИЛИАРД ДОЛАРА ЗА ОРЪЖЕЙНИ ДОСТАВКИ ЗА ИЗРАЕЛ“.
— Гадни лицемерни копелета! Звучи като дебелашка шега. Искаш ли бира?
Лейла кимна и Нуха махна на бармана Сами.
— Е, какво става долу? — попита и кимна в посока на стария град.
Лейла сви рамене.
— Напрегната атмосфера, както и сама се досещаш. Хар Цион даде пресконференция, обичайните простотии за Господ и Авраам, и как всеки, който критикувал Израел, бил антисемит и мразел евреите. Но има дар слово, не може да му се отрече.
— И Хитлер е имал — изсумтя Нуха и запали едно марлборо. — Ще ги изгонят ли?
— Да бе, да — изсумтя Лейла. — А Шарон ще стане примабалетист в „Болшой театър“. Естествено, че няма да ги изгонят.
От една съседна маса долетя смях. На нея се хранеха мъже и жени, които приличаха на скандинавци — най-вероятно служители на неправителствени организации или нисши дипломати. Отвън израелски военен джип „Исузу“ бавно мина с ръмжене по улицата като някаква гигантска бронирана костенурка. Сами донесе две чаши „Тайбе“ и чиния маслини.
— Чухте ли за бомбата? — попита ги, докато сервираше и палеше свещ в средата на масата.
— О, Боже — ахна Нуха. — Още една ли? Къде?
— В Хайфа. Дадоха го по телевизията.
— Ал Мулатам ли?
— Май да. Двама убити.
Лейла поклати глава.
— Тези двамата с Хар Цион ще започнат Трета световна война.
Нуха взе чашата си и отпи щедра глътка.
— Знаеш ми мнението — каза, остави чашата и дръпна от цигарата си. — Според мен двамата работят заедно. Погледни нещата от тази гледна точка: колкото повече хора убива Ал Мулатам, толкова повече подкрепа получава Хар Цион. Колкото повече подкрепа получава Хар Цион, толкова повече оправдания има Ал Мулатам да убива. Те си помагат един на друг.
— Знаеш ли, че може да си права — разсмя се Лейла. — Може да напиша статия.
— Е, малката, само не забравяй от кого си го чула най-напред. Знам ви вас журналистите. Най-сензационният материал в кариерата ти и ще си припишеш всички заслуги.
Лейла отново се разсмя. Но докато устата й се смееше, погледът й изведнъж се отнесе другаде. „Най-сензационният материал в кариерата ви.“ Къде го беше чула напоследък? Отне й няколко секунди да се сети, че беше в писмото, което беше получила днес следобед. Как беше? „Разполагам с информация, която би могла да се окаже безценна за него в борбата му ционистките потисници, и много бих желал да вляза във връзка с него. Вярвам, че можете да ми помогнете. В замяна ви предлагам материал, който би могъл да се окаже най-сензационният във вече впечатляващата ви кариера.“ Нещо такова. Беше го помислила за дебелашка шега или за провокация на Шин Бет и продължаваше да си мисли, че това е най-вероятното обяснение. Но сега, след като бяха изминали няколко часа…
— Инициалите ГР говорят ли ти нещо? — внезапно попита Лейла.
— Моля?
— ГР. Говорят ли ти нещо тези инициали?
Приятелката й се замисли малко.