Любовна песен за утре
- Автор: Боковън Джорджия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камелия Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовна песен за утре». Краткое содержание книги:
— Няма да ме загубиш. Прекалено дълго те чаках, за да позволя някой или нещо да ни раздели.
Ейми гальовно потърка буза о мекия му пуловер.
— Преди по-малко от година се заклех, че ще живея сама, като ярък пример за женска независимост. А я ме виж сега!
— Ако търсиш от мен съчувствие, сбъркала си адреса. Никой не е бил по-твърдо решен от мен да следва пътя си сам. Дори и ти, любов моя.
Марк повдигна брадичката й.
— А сега ме погледни!
Тя се подчини и срещна устните му. Усети интуитивно, че вече е станала част от неговия живот. След малко Марк въздъхна и я пусна.
— Хайде да се махаме оттук и да подишаме чист въздух. Нещо ми подсказва, че ако не тръгнем веднага, никога няма да го направим.
Когато влязоха в града, Ейми видя един магазин за коледни украшения и помоли Марк да спре.
— Събирам такива неща — обясни му тя.
— Ето, че си била сантиментална!
Заключението му улучи точно в целта.
— Откъде ти хрумна?!
— Сетих се за обзавеждането на къщата ти. Масите и етажерките от стъкло и месинг, ниският сгъваем бял диван и зеленият ориенталски килим не се връзват много със старомодно коледно дърво.
— Това показва само моята многостранност.
— Или по-скоро усилията ти да се пребориш с онази страна от същността ти, която не пасва на старателно изградения ти имидж.
— Да не би да си специализирал психология в колежа? — сопна му се Ейми.
Той се засмя.
— Изучавах я факултативно.
— Значи нямаш нужната квалификация, за да се занимаваш с моята сложна личност. За това е нужен човек с ранг поне на магистър.
Ейми отвори вратата на ягуара и високомерно го изгледа.
— Идваш ли?
— За нищо на света не бих пропуснал този шанс.
Тя прекара половин час в магазина, като отдели особено внимание на ръчно изработените играчки. Най-накрая си избра едно стъклено ангелче, месингова звезда и сребърно звънче.
— Защо не си взе още неща? — попита я Марк, когато се върнаха в колата.
— Не бива да прекалявам, иначе ще се наложи да си купувам огромно коледно дърво.
— Сигурно отскоро събираш играчки?
— Майка ми също ги колекционираше.
Той запали двигателя и включи на скорост.
— Разкажи ми за майка си. Никога не си ми разказвала за нея.
Ейми осъзнаваше, че е опасно да говори за миналото си, ала в същото време копнееше да му се довери изцяло, за да укрепи връзката им.
— Едва преди няколко месеца си дадох сметка колко силна жена е била майка ми и какъв изключителен характер е имала. След смъртта на баща ми животът й беше много тежък, но тя се справяше с удивителна лекота.
— Защо говориш в минало време за нея?
— Тя почина преди няколко години.
— Съжалявам.
Марк излезе на магистралата и пое на изток.
— Щом и двамата ти родители не са вече сред живите, сигурно често се чувстваш самотна.
— Опитвам се да не мисля за неща, които не мога да променя. Това е още едно нещо, което съм научила от майка си.
Въпреки че баща му беше жив и здрав, Марк бе толкова привързан към него, колкото и към всеки друг от директорите на компанията.
— Ти приличаш ли на майка си?
Ейми се усмихна.
— Ни най-малко. Тя беше възнисичка, тъмнокоса и пълничка в лицето и тялото. Привличаше хората, защото те се чувстваха добре край нея…
Гласът й одрезгавя и затрепери:
— Ти си прав… След нейната смърт в живота ми зейна голяма празнина.
За пореден път Марк бе поразен от приликите между Ейми и него самия. И двамата се бяха научили да скриват болката и самотата си зад маските на куражлии. За тях беше почти въпрос на чест никой да не разбере, че страдат.
— Значи приличаш на баща си.
— Да — отвърна Ейми с пълното съзнание за коварството на темата, но вече беше твърде уморена от лъжи, за да се вслушва в инстинктите си. — Хората, които са го познавали, твърдят, че много си приличаме.
Марк даде мигач за ляв завой, изчака няколко коли и спря пред малка бакалница.
— Трябва да е бил невероятно красив мъж.
Ейми се усмихна и го погали по бузата.
— Така казват… Ама ние за какво сме тук — да дискутираме или да пазаруваме?
— Харесвам жените, които предпочитат храната пред комплиментите!
— Тогава би трябвало да си луд по мен!
Той изключи двигателя, наклони се и жадно я целуна.
— Луд съм по теб още от първия ден, когато те видях.
Ейми понечи да отговори нещо, но Марк вече бе излязъл от колата.
И по-добре, защото молбата й да помни старателно техните хубави мигове навярно щеше да му се стори доста странна.
Единадесета глава
Марк вдигна поглед от пълната с пяна миялна машина и се обърна към Ейми, която тъкмо изтъркваше печката.