Франкенщайн (Или новият Прометей)

Когато се събудих, наоколо бе тъмно; стана ми хладно и инстинктивно се изплаших от самотата. Преди да напусна квартирата ти, усещайки студ, си бях наметнал някакви дрехи, но те се оказаха недостатъчни да ме предпазят от нощната слана. Бях жалък, безпомощен и нещастен, нищо не знаех и нищо не разбирах, ала усещах как страданието ме обгръща от всички страни — и заплаках.

Скоро небето се озари с мека светлина, която ми достави удоволствие. Станах от земята и видях как иззад дърветата се показа някакъв сияен кръг. Аз се загледах учуден в него. Той бавно се издигаше, но вече осветяваше пътеката и аз отново се отправих да търся плодове. Все още ми беше студено, но под дърветата открих едно огромно наметало, с което се увих, и седнах на земята. В главата ми нямаше никаква ясна мисъл — всичко се бе объркало. Усещах светлина, глад, жажда, тъмнина. Безброй звуци отекваха в ушите ми и от всички страни нахлуваха миризми; единственото, което ясно различавах, бе луната и затова с удоволствие започнах да я съзерцавам.

Денят няколко пъти смени нощта, а лунният диск значително намаля, преди да започна да разграничавам усещанията си. Вече виждах бистрия поток, който ми даваше вода, и дърветата, които ме укриваха в сянката си. С радост открих, че пленителните звуци, които така често галеха слуха ми, се издаваха от малките крилати животни, пърхащи пред очите ми в светлината на деня. Започнах също да различавам с голяма точност обкръжаващите ме предмети и границите на надвисналия върху мен светъл купол. Понякога се опитвах да подражавам на сладкото чуруликане на птиците, но безуспешно. Друг път исках по своему да изразя усещанията си, ала резките, нечленоразделни звуци, които се откъсваха от устата ми, ме плашеха и ме караха отново да замлъкна.

Луната престана да изгрява, после пак се появи, но по-малка и с друга форма, а аз все още живеех в гората Сега вече усещанията ми бяха отчетливи, а умът ми с всеки изминат ден получаваше повече храна. Очите ми привикнаха към светлината и започнах да възприемам предметите в истинските им форми — различавах насекомото от растението, а постепенно и различните растения Открих, че врабчето издава само остри звуци, а косът и дроздът — нежни и приятни.

Един ден, скован от студ, открих запален огън, оставен от скитащи просяци, и с възхищение усетих топлината му. От радост пъхнах ръка в горящите въглени, ала веднага я отдръпнах и извиках от болка. Колко странно, помислих аз, че една и съща причина може да породи такива противоположни усещания! Разгледах от какво е направен огънят и открих, че се състои от дърво. Бързо насъбрах клони, но те бяха влажни и не се разпалиха. Това ме огорчи и аз дълго седях и наблюдавах пламъците. Мокрите съчки, които бях оставил наблизо, изсъхнаха и се запалиха. Замислих се и след като опипах различните парчета дърво, открих причината. Веднага започнах да събирам големи количества дърва, за да ги изсуша и да си осигуря топлина. Когато настъпи нощта и донесе със себе си съня, аз започнах много да се страхувам да не би огънят да изгасне. Покрих го внимателно със сухи клонки и листа, а отгоре наредих от влажните; едва тогава си постлах наметалото и потънах в сън.