Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Дали да не отидем в Калифорния? — предложи Лъки, решил, че е по-добре да говори, за да не мисли за въображаемите паяци и за ужаса на запаленото рибарско село. „Защо хеликоптерите обстрелваха селището?“ — запита се той.
Единственото, което знаеше, беше, че вече никога няма да бъде герой. После над главите им се разнесоха изстрели от автоматично оръжие.
— Какво става, по дяволите? — попита Майк.
— Тихо. Не мърдай! — заповяда Лъки, припомнил си миналия си живот.
Той пусна раницата си и тръгна по посока на звука. Движеше се в гъстата гора, като се опитваше да не вдига шум, за да не издава местонахождението си. Стигна до края на хребета и стотина метра надолу видя поляна, където имаше трийсетина въоръжени мъже — бяха облечени в дрипи и приличаха на скитници. Осветяваха ги фаровете на военен джип. Двама униформени войници лежаха по лице на земята, а няколко от скитниците ги държаха на прицел. До тях се приближи висок мъж със сребристобели коси. Той каза нещо и после, без предупреждение, насочи пистолета си надолу и застреля единия войник в главата. Вторият войник се надигна, но белокосият стъпи на врата му и натисна лицето му към земята. После дълго разговаряха, но Лъки беше твърде далеч и не разбра нито дума. Простреният на земята войник говореше бързо и явно казваше на белокосия нещо важно. Накрая мъжът махна крака си от врата му, отстъпи крачка назад и го застреля.
Лъки се втрещи от двете хладнокръвни убийства. Хеликоптерът продължаваше да бръмчи над селото и да го обстрелва. Лъки отново се запита дали всичко това не е халюцинация, предизвикана от липсата на алкохол, и дали съзнанието му не превръща света в апокалиптичен кошмар. Мъжът със сребристобелите коси застана пред двамата мъртви войници и вдигна ръце, сякаш се молеше над труповете на хората, които току-що бе убил. Лъки допълзя до мястото, където го чакаше Майк.
— Какво стана? — попита той.
— После ще ти разкажа — мрачно отговори Лъки и грабна раницата и одеялото си. — Да се махаме оттук.
Високите пламъци обхванаха целия източен бряг на езерото и Стейси трябваше да се придвижва бързо, за да бъде далеч от огъня. В мрака се чуваше шумолене на животни, които бягаха от пожара. Тя се страхуваше, че в хълмовете може да се натъкне на войници. Преди слънцето да залезе, бе видяла патрули. Зад джиповете им се вдигаше прахоляк, който отбелязваше местонахождението им в далечината.
Тя се изкатери по склона, откъдето можеше да види затвора по-добре.
Намери скрито място и остана потресена, като видя пламъците. Огънят бе обхванал стотици акри и гореше неконтролируемо по възвишенията около езерото. Светлината озаряваше тъмното небе. Въздухът миришеше на горящи дървета.
Тя погледна към затвора, долепи око до фотоапарата и през телеобектива видя хора, които се движеха в здрача. Двама войници търчаха с огромни контейнери на гърбовете. Други мъже влизаха и излизаха от ниската постройка в централния двор, изнасяха кашони и ги слагаха в камиони.
Стейси ги наблюдава в продължение на четирийсет минути. Беше й ясно, че изнасят доказателствата от лабораториите. Знаеше, че ще се разрази страхотен скандал, скандал от национален мащаб. Нямаше начин да го потулят. Цяло село беше изгорено, хеликоптер и екипажът му се бяха взривили, трийсет-четирийсет цивилни граждани бяха убити и в гората на източен Тексас бушуваше пожар. Стейси се запита как адмирал Зол и хората му ще опитат да обяснят всичко това.
Направи няколко снимки на мъжете, които товареха кашоните с научни разработки в камионите. Надяваше се че фотографиите ще са ясни, въпреки оскъдната светлина. След като изнесоха всичко, войниците с контейнерите тръгнаха покрай сградите и ги запалиха с огнепръскачки. Тя направи още снимки, после започна да слиза, промъквайки се по-близо до мястото на действието. Искаше — да снима лицата на хората там, за да могат властите да ги разпознаят.
След двайсет минути беше достатъчно близо до затвора, за да усеща топлината на пожара в двора. Приклекна в тъмнината. Надяваше се, че войниците няма да я видят. Камионите бяха потеглили и сега мъжете изнасяха кашони от централните сгради и ги товареха на двата хеликоптера „Блекхоук“, кацнали на бейзболното игрище.
И изведнъж Стейси видя Декстър Демил. Адмирал Зол го водеше към портала на затвора. Доктор Демил вървеше сковано и държеше лявата си ръка. Стори й се, че прилича на човек, когото скоро ще екзекутират.
Дойдоха в стаята му в шест вечерта, без да кажат нищо, сложиха му белезници и го поведоха към огромната кула в блок В. Декстър бе принуден да изкачи металните стъпала до петия етаж, където допреди два дни държаха Силвестър Суифт и Трой Лий Уилямс.