Кристалният отломък

Демонът можеше да му бъде много полезен.

Ерту рязко спря, когато влезе през тясната врата и видя магьосника, заобиколен от своите стражи. Поради отдалечеността на кулата, звярът бе очаквал да намери Креншинибон в ръцете на някой гоблин или великан. Бе се надявал да надхитри глупавия притежател на отломъка и да го накара да му го даде, ала гледката на човешко същество — облечено с мантия, може би дори истински магьосник — обърка плановете му.

— Добре дошъл, могъщи демоне! — обърна се Кесел към него и се поклони ниско. — Позволи ми да те приветствам в своя скромен дом.

Ерту изръмжа от ярост и скочи към него, забравяйки в омразата и завистта си към самодоволния простосмъртен, какво би могло да стане, ако унищожи притежателя на кристала.

Креншинибон му го припомни.

Стените на кулата внезапно затуптяха с ослепителна светлина и обгърнаха демона в болезнената яркост на десетки пустинни слънца. Звярът спря и закри чувствителните си очи. Светлината бързо се разсея, ала Ерту остана на мястото си.

Кесел се подсмихна подигравателно. Кристалният отломък го бе подкрепил. Изпълнен със самоувереност, магьосникът отново се обърна към демона, ала този път в гласа му се усещаше желязна нотка:

— Дойде, за да получиш това, нали? — рече той и извади отломъка от гънките на мантията си.

Ерту присви очи и погледна предмета, който бе търсил толкова дълго.

— Не можеш да го имаш — отсече Кесел и отново прибра кристала. — Той е мой, аз го намерих и той никога няма да приеме теб за свой повелител.

Глупашката гордост на Кесел, този ужасен недостатък в характера му, който неизменно го тласкаше към горчив край, го караше да продължава да дразни безпомощния демон.

— Достатъчно! — предупреди го нещо у него, онзи беззвучен глас, който, подозираше Кесел, принадлежеше на самия кристал.

— Не е твоя работа! — прозвуча яростният отговор на Акар.

Ерту се озърна наоколо и се зачуди на кого ли говореше магьосникът. Очевидно не беше на троловете. За всеки случай, боейки се от невидими нападатели, демонът изрече няколко заклинания.

— Предизвикваш опасен враг — упорстваше кристалът. — Аз те предпазих от чудовището, ала ти държиш да превърнеш в противник този, който би могъл да ни бъде ценен съюзник!

Както винаги, когато Креншинибон му говореше, магьосникът скоро започна да вижда възможностите, които се откриваха пред него и се реши на компромис, споразумение, което щеше да задоволи както него, така и демона.

Ерту обмисляше затрудненото положение, в което бе изпаднал. Не можеше да погуби наглия простосмъртен, макар че това щеше да му достави огромна наслада. Ала да си тръгне без отломъка и отново да отложи това, което бе единствената му цел през последните векове, съвсем не бе приемливо решение.

— Имам предложение, сделка, която може да те заинтересува — съблазнително започна Кесел, избягвайки заплашителния поглед на демона. — Остани при мен и поведи войските ми! С теб начело и със силата на Креншинибон и Акар Кесел, която да ги подкрепя, те ще покорят северните земи!