Град на небесен огън

Кралицата откраи време беше запленена от ловците на сенки — също като елфите и у тях имаше ангелска кръв, така че между двете раси несъмнено имаше родство… но никога не бе подозирала, че ще срещне някого, когото да е в състояние да изтърпи в продължение на повече от пет минути. Докато не се беше появил Себастиан. Те всички бяха толкова отвратително уверени в моралното си превъзходство. Но не и Себастиан. той беше краино необичаен дори за човек, а още повече — за ловец на сенки.

— Не толкова често, колкото ти се порязваш на собственото си остроумие, миличък — отвърна тя. — Знаеш, че не искам да бъда наричана "Ваше Величество", а само "лейди" или "милейди", ако много настояваш.

— Но маи нямаш нищо против, когато те наричам "красива моя" или "моя красива лейди". — В тона му нямаше и помен от разкаяние.

— Хмм. — Тя прокара тънките си пръсти през гъстата му сребърна коса. Имаше прекрасни цветове като за човек — коса като меч, очи като оникс. Спомни си сестра му, толкова различна, далеч не така елегантна. — Освежителен ли беше сънят ти? Уморен ли си?

Той се претърколи по гръб и се ухили широко насреща й.

— Мисля, че все още не съм се изразходвал напълно.

Кралицата на феите се наведе, за да го целуне, и той зарови пръсти в червената и коса. Погледна една от къдриците и — алена на фона на белязаната кожа на кокалчетата му — и я допря до бузата си. Преди тя да успее да каже каквото и да било, на вратата на спалнята се почука.

— Какво има? — извика кралицата. — Ако не е нещо извънредно важно, върви си или ще накарам да нахранят с теб водните духове в реката.

Вратата се отвори и една от по-младите придворни дами прекрачи прага. Кеили Уайтуилоу. Тя направи реверанс и каза:

— Милейди, Мелиорн е тук и би искал да говори с вас.

Една от бледите вежди на Себастиан подскочи.

— Работата на кралицата няма свършване.

Кралицата въздъхна и се надигна от леглото.

— Доведете го — каза тя. — И ми донесете един халат, защото въздухът е хладен.

Кеили кимна и излезе от стаята. Миг по-късно Мелиорн влезе и сведе глава в поздрав. Ако Себастиан намираше за странно това, че кралицата приемаше своите придворни, застанала чисто гола насред спалнята си, лицето му с нищо не го издаваше. Една смъртна жена би се смутила, навярно би опитала да се закрие с нещо, ала кралицата си беше кралицата, вечна и горда, и знаеше, че без дрехи е също толкова възхитителна, колкото и с тях.

— Мелиорн — каза тя. — Имаш ли новини от нефилимите?

Елфът вдигна глава. Както обикновено, носеше бели доспехи със застъпващи се плочки. Имаше зелени очи и много дълга черна коса.

— Милеиди. — той хвърли поглед към Себастиан, които се бе надигнал и седеше в леглото, увил завивката около кръста си. — Имам много новини. Новите ни попълнения от тъмни воини са разположени в крепостта "Едом" и чакат понататъшни заповеди.

— А нефилимите? — попита кралицата в същия миг, в които Кеили се върна в стаята, носеики роба, изтъкана от венчелистчетата на лилии. Тя я разтвори и кралицата се плъзна в нея, обвивайки копринената мекота около себе си.