Град на небесен огън

Джордан се ухили добродушно.

— Теб какво те е грижа? Ти не ядеш.

— Но вече мога да пия — изтъкна Саймън.

И наистина беше така. Беше приучил стомаха си да понася повечето течности (мляко, кафе, чаи), ала от твърда храна все още му се повдигаше. Съмняваше се, че тялото му извлича някаква хранителна полза от напитките (само кръвта имаше този ефект), но се чувстваше повече като човек, когато беше сред хора, да е в състояние да консумира нещо, което нямаше да накара всички да се разбягат с писъци. той въздъхна и пусна контролера на пода.

— Мисля, че е развален. Перманентно. Което е направо страхотно, защото нямам пари да купя нов.

Джордан го погледна любопитно. Когато се беше нанесъл при него, Саимън беше донесъл всичките си спестявания, ала те не бяха кои знае колко. За щастие, той нямаше и кои знае какви разходи. Апартаментът беше взет назаем от Претор Лупус, които също така осигуряваха и кръвта за Саймън.

— Аз имам пари — каза Джордан. — Всичко ще е наред.

— Това са си твои пари, не мои. Няма винаги да се грижиш за мен. — Саимън се взираше в сините пламъци в огнището. — А после какво? Скоро щях да кандидатствам в колеж, ако… всичко не се беше случило. Музикално училище. Можех да уча. Да си намеря работа. Сега никои няма да ме назначи. Та аз изглеждам на шестнайсет. Винаги ще изглеждам на шестнайсет.

— Хм — обади се Мая. — Предполагам, че вампирите наистина не ходят на работа, нали? Искам да кажа, някои върколаци го правят… Бат е диджеи, а Люк притежава онази книжарница. Само че вампирите са в кланове. Няма вампири учени.

— Нито пък вампири музиканти — добави Саимън. — Няма какво да се преструваме. Истината е, че сега съм професионален вампир.

— Честно казано, направо се учудвам, че из улиците не бъка от развилнели се вампири, които ядат туристи, сега когато Мориин ги оглавява — отбеляза Мая. — Тя е доста кръвожадна.

Саймън направи физиономия.

— Предполагам, че някои от клана се опитват да я обуздават. Рафаел вероятно. Лили… тя е една от наи-умните в клана. Знае всичко. Двамата с Рафаел откраи време са страшно гъсти. Но аз нямам приятели вампири. Всъщност, като се има предвид каква мишена съм, понякога се учудвам, че имам каквито и да било приятели.

Саимън долови горчивината в гласа си и погледна към снимките, които Джордан беше закачил на стената — снимки, на които беше с приятелите си, на плажа, с Мая. Саимън си беше помислил и той да направи същото. Въпреки че не беше взел нито една снимка от къщи, Клеъри имаше. Би могъл да ги вземе назаем, да направи апартамента мъничко повече свои. Ала, макар да му харесваше да живее с Джордан и да се чувстваше удобно тук, това не беше неговият дом. Не го усещаше като нещо постоянно, място, където би могъл да се установи.

— Дори легло нямам — каза той на глас.

Мая обърна глава към него.

— Саймън, за какво е всичко това? Защото Изабел си тръгна ли?

Саймън сви рамене.

— Не знам. Искам да кажа, да, Изи ми липсва, но… Клеъри твърди, че двамата с нея се нуждаем от ИВ.