Тъгата на сукубата
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Джорджина Кинкейд #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- Переводчик: Албена Черелова-Желева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тъгата на сукубата». Краткое содержание книги:
— Не. Няма да има втора среща, забрави ли? Само една и това е, повече няма да се виждаме. Ти го каза. Супер тайна, честна скаутска… и така нататък.
— Може да се окаже, че леко съм преувеличил.
— Не, ще излезе, че е лъжа.
— А — намигна ми той, — излиза, че тези неща все пак не са едно и също?
— Аз… — не можа да ми хрумне нищо оригинално.
Той ми направи един от закачливите си поклони, преди да си тръгне.
— Довиждане, Джорджина.
Влязох обратно в жилището си с надеждата, че не съм направила грешка, и видях Обри изтегната на един от рафтовете.
— Бъди внимателна — предупредих я, — не мисля, че тази конструкция е здрава.
Въпреки че беше късно, не бях изморена. Не и след тази смахната вечер с Роман. Чувствах се заредена, присъствието му се отрази и на тялото, и на душата ми. Вдъхновена, пропъдих Обри от етажерката и започнах да пренасям купчините с книги. С всяко прибавяне на нова тежест очаквах да се срути, но конструкцията се държеше.
Щом стигнах до книгите на Сет Мортенсен, внезапно си спомних за катаклизма, предизвикал цялата тази вечер. В мен отново закипя гняв. За цялото това време не чух нито думичка от писателя. Блъсването от кола все още бе някаква вероятност, но инстинктите ми се съмняваха в нея. Той ми беше вързал тенекия.
Част от мен искаше да изрита книгите за отмъщение, но знаех, че никога няма да го направя. Обичах ги прекалено много. Не беше редно да ги наказвам заради слабостите на техния автор. Вдигнах с копнеж _«Договорът Глазгоу»_, внезапно нетърпелива да прочета следващия откъс от пет страници. Оставих останалите книги неподредени и се наместих на кушетката с Обри в краката.
Когато стигнах до мястото, където трябваше да спра, открих нещо невероятно. Точно тук Къди се влюбваше. Това беше нечувано. О'Нийл, вечният чаровник и любимец на жените, беше наоколо през цялото време, а Къди си оставаше целомъдрено непорочна, без значение колко на брой сексуални намеци и шегички си разменяше на масата с О'Нийл. До този момент в книгата не се беше случило нищо конкретно, но аз бях в състояние да разпозная неизменните знаци за това, което ще се случи между нея и онзи детектив, с когото се бяха запознали в Глазгоу.
Зачетох се, неспособна да оставя неизяснена тази сюжетна линия. Колкото повече четях, толкова по-трудно ми беше да спра. Скоро разбрах, че тайната беше в ирационалното задоволство от нарушаването на правилото за петте страници. Сякаш по някакъв начин отново се бях сближила със Сет.
Нощта се влачеше. Къди и любимият и стигнаха до леглото, и О'Нийл стана нетипично ревнив и необуздан въпреки обичайния си чар. Мамка му. Станах от кушетката, облякох пижамата си и се сгуших в леглото. Обри ме последва. Отново се зачетох. Изтощена и с уморени очи, свърших книгата в четири сутринта. Къди се срещна с любимия си още няколко пъти, докато двамата с О'Нийл разплитаха загадката — както винаги завладяваща, но внезапно станала по-безинтересна в сравнение с междуличностните отношения. После пътищата на Къди и нейния шотландец се разделиха. Тя и О'Нийл се завърнаха във Вашингтон и статуквото се възстанови.
Въздъхнах и оставих книгата на пода. Не знаех какво да мисля, най-вече защото бях изтощена. Все пак с героично усилие станах от леглото, открих лаптопа си, влязох в служебната си поща и изпратих на Сет кратък имейл: _Къди си има някого. Какво става по-нататък?_ Като послепис: _Между другото, хокейният мач беше страхотен._
Доволна, че съм изразила мнението си, моментално заспах… само за да бъда събудена четири часа по-късно от будилника.
10
Исусе, къде ми беше умът? Днес трябваше да работя. И не само това, а трябваше да заработя до десетина минути. Нямаше време за «истинско» обличане и грим. С въздишка се преобразих — пеньоарът ми отстъпи място на сиви панталони и блуза с цвят слонова кост, косата и гримът ми изведнъж изглеждаха както винаги — тоест съвършени. Миенето на зъбите и парфюмирането не можеха да се симулират, така че след като изпълних тези задачи, грабнах дамската си чанта и хукнах. Когато стигнах във фоайето, портиерът ме повика:
— Пристигна нещо за вас — и ми връчи плосък пакет.
Все още притеснена, че закъснявам, бързо разкъсах опаковката и едва не ахнах пред това, което намерих. _Оцвети според номера_, гласеше надписът, а подзаглавието допълваше: _Създайте свой собствен шедьовър! Съдържа всичко, от което имате нужда, за да рисувате като истински художник!_ «Шедьовърът», който аз можех да създам, изобразяваше пустиня с огромен кактус в единия край и виещ койот в другия. Високо в небето се рееше орел, а наблизо трептеше призрачната, безплътна глава на коренен жител на Америка. Ужасно стереотипно и евтино. Към комплекта беше закрепено листче. _Започни от нещо малко_, гласеше бележката, _с любов, Роман_. Почеркът бе толкова красив, че изглеждаше нереален.