Битката за Лабиринта
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Пърси Джаксън и боговете на Олимп #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-0543-7
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Битката за Лабиринта». Краткое содержание книги:
Някакъв тип зад нас изшътка:
— Млъкнете! Идва ред на мажоретките!
— Здравейте! — извика в микрофона русокосата, с която се бях сблъскал на вратата. — Аз се казвам Тами, а до мен е Кели.
Кели направи циганско колело.
В този момент Рейчъл изпищя, все едно някой я бе убол с карфица. Няколко деца се обърнаха към нас и се подсмихнаха, но Рейчъл се взираше ужасено в мажоретките. Тами обаче изобщо не й обърна внимание, а заговори за страхотните занимания, които предлага училището.
— Бягай! — изсъска Рейчъл. — Веднага!
Написани от един от най-известните и обичани автори на фентъзи за деца — Рик Риърдън, — книгите от поредицата ПЪРСИ ДЖАКСЪН И БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП са безспорен световен бестселър, преведени на 34 езика и издадени в над 40 милиона копия. Покорили световните класации за най-продавани детски книги, те са и сред най-популярните и коментирани заглавия от младите читатели в България. С четвъртата част от приключението идват още чудовища, излезли от дълбините на Тартар, остроумни диалози, осъществява се и най-опасната битка, водена до този момент на Хълма на нечистокръвните.
Приличаше на кентавър с глава на жена. Но долната му част не беше на кон, а на дракон — дълго поне десет метра черно люспесто тяло с огромни нокти и бодлива опашка. По краката му се увиваха гъвкави израстъци като ластари на лоза, но всъщност това бяха змии — стотици пепелянки съскаха, гърчеха се и стрелкаха раздвоените си езици на всички страни. Косата на жената също беше от змии, като на Медуза. А най-странното беше, че на кръста й, там, където той преминаваше в драконовско туловище, кожата постоянно шаваше и от нея изскачаха животински глави — свирепо озъбен вълк, мечка, лъв, — все едно чудовището носеше колан, на който се редуваха да се появяват различни създания. Имах чувството, че гледах нещо недовършено, нещо невероятно древно, създадено в зората на историята, когато формите още не са били изчистени и ясни.
— Тя е! — простена Тайсън.
— Наведете се! — заповяда Гроувър.
Клекнахме в сенките. Чудовището като че ли не ни беше забелязало. То говореше на някого в една от килиите. Точно оттам идваше плачът. Жената дракон рече нещо на странния си груб език.
— Какво казва? — прошепнах аз. — Какъв е този език?
— Най-древният език — отвърна разтреперан Тайсън, — на който майката Земя е говорила с титаните и… с другите си деца. Преди да се появят боговете.
— Ти разбираш ли я? — попитах. — Можеш ли да преведеш?
Тайсън притвори очи и заговори с ужасяващ дрезгав женски глас:
— Ще служиш на господаря на страданието!
Анабет се сви.
— Побиват ме тръпки, когато го прави!
Като всички циклопи, Тайсън имаше изключително остър слух и умееше да имитира гласове. Когато заговореше с чужд глас, все едно изпадаше в транс.
— Няма да се подчиня! — рече той с дълбок плътен глас.
После отново заговори с гласа на чудовището:
— В такъв случай с радост ще продължа мъченията ти, Бриарей. — Тайсън произнесе името толкова сподавено, че едва го чух. За първи път го виждах така развълнуван, че да не успее да поддържа имитацията на чуждия глас. — Първият ти плен ще ти се стори песен в сравнение с това, което те очаква сега! Помисли си хубаво, докато се върна.
Жената дракон се отправи към стълбището, пепелянките по краката й така съскаха, че все едно носеше шушкаща сламена пола. Разпери криле — едва сега забелязах, че от двете страни на драконовското туловище имаше огромни ципести криле — и литна над плаца. Свихме се в сенките. Чудовището прелетя над нас, в лицето ме удари горещ дъх с миризма на сяра, и изчезна.
— Ууужас — заекна Гроувър. — Това е най-силното чудовище, което съм срещал досега!
— Най-страшният кошмар на циклопите — прошепна Тайсън. — Кампе.
— Кой? — попитах аз.
Той преглътна.
— Всеки циклоп я знае. С нея ни плашат като деца. Тя е била пазачът на затвора, където са ни държали в лошите години.
Анабет кимна.
— Сетих се. Когато се възцарили, титаните затворили първите деца на Уран и Гея — циклопите и хекатонхейрите.
— Хека… какво? — премигах аз.
— Сторъките — отвърна тя. — Така са наречени, защото… ами защото имат по сто ръце. Те са по-големите братя на циклопите.
— И са невероятно могъщи! — обади се Тайсън. — Непобедими! Високи до небето. Толкова са силни, че могат да съборят планините с голи ръце!
— Чудесно — кимнах. — Стига да не си планина, разбира се.
— Кампе е била техният пазач — рече той. — По заповед на Кронос. Държала ги затворени в Тартар и ги измъчвала, докато не се появил Зевс. Той убил Кампе и освободил циклопите и сторъките, за да му помогнат в борбата срещу титаните.
— А сега Кампе се е върнала — рекох.
— Лошо — обобщи с една дума положението Тайсън.
— И кой е в онази килия? — попитах. — Спомена някакво име…
— Бриарей! — Той изведнъж живна. — Бриарей е от сторъките. Те са високи до небето и…
— Да, да — прекъснах го аз. — И могат да съборят планините с голи ръце.
Вдигнах поглед, чудех се как, ако си висок до небето, може да се побереш в тясната килия, и какво ли трябва да са ти направили, за да плачеш.
— Най-добре да отидем да проверим — рече Анабет, — преди Кампе да се е върнала.
С приближаването към килията плачът се усили. Надникнах през решетките и смаяно се спрях. Затвореното вътре създание беше колкото човек, но с много светла млечнобяла кожа. Носеше препаска на слабините си и все едно беше с памперс. Стъпалата му изглеждаха несъразмерно големи, с по четири пръста с напукани мръсни нокти. Горната част на тялото обаче беше още по-странна. В сравнение с него, Янус си беше направо нормален. От гръдния кош стърчаха толкова ръце, че не можех да ги преброя. Те като че ли си бяха съвсем обикновени, но бяха толкова много и така преплетени, че гърдите му приличаха на завъртени на вилица спагети. Няколко от ръцете бършеха стичащите се от очите сълзи.