Град на остриета
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на остриета». Краткое содержание книги:
— Тоест владенията на Воортя — казва Малагеш.
— Ъ-ъ… да — потвърждава той леко разтревожен, че говорят за това толкова прямо.
— И според вас точно какво чудо се е опитвала тя да постигне с тези съставки? — пита Малагеш.
— Няма как да знам. Всички подробни текстове са били забранени, когато Сейпур е наложил Световните регулации. Иззели са всички тези книги и са ги прибрали някъде. Знам само по-общите неща, които не са чак толкова незаконни.
— А познавате ли човек, който би могъл да знае за какво чудо ги е използвала?
— Е… — Дребосъкът се почесва по брадичката. — Комейд отмени цял куп забрани в Световните регулации, когато пое юздите, но и досега ние — простите хорица, не можем да се докопаме до нищо. Ако някой знае нещо, това са планинците.
— Кои — от племената ли?
— Същите. Много са привързани към старите традиции. Не биха забравили такова нещо. Но не е чак толкова лесно да им се изтърсиш и да пийнеш чай с тях.
Малагеш продължава да пише.
— А какво имате за сън?
— О, зависи от какъв сън се нуждаете. Трудно заспивате или трудно спите?
— Второто — промърморва тя и разтрива лявата си ръка.
— И как искате да спите, госпожо? Освежаващо? Със сънища? Дълбоко?
— Дълбоко — отговаря Малагеш тутакси. — Без сънища, ако имате нещо подобно.
Той се взира в нея и необичайният блясък в очите му я подтиква да си мисли, че май не я е излъгал за билката дрангда.
— Сънят ли е по-важен за вас — пита аптекарят тихо, — или искате да се отървете от сънищата?
Тя също го гледа втренчено.
— Пак второто.
Дребосъкът оглежда рафтовете и взима малка стъкленица, пълна догоре с кафяви топчици.
— Шапчиците от кълвачови гъби имат изразено сънотворно действие. Засилва се, ако ги сварите на пара. — Сипва внимателно от стъкленицата в тенекиена кутийка и я затваря с капаче. — Понякога ги използват да приспиват коне, ако се налага да бъдат оперирани. С това искам да подчертая, госпожо, че не бива да прекалявате. Срежете една и сложете половинка под езика си преди лягане. Можете да я варите и в чая си, но ще мине повече време, докато подейства. Недейте да си облизвате пръстите или да приготвяте храна, без да си измиете ръцете. И… ъ-ъ, измийте си ръцете и преди да пипате нечии интимни части. Съвсем малко от кълвачовите гъби стига, за да направи мъжкото достойнство безполезно часове наред.
— Това ще го запомня. — Тя взима кутийката, отваря я и поглежда вътре. Шапчиците на гъбите приличат на мънички кафяви бисерчета. — Има ли странични ефекти?
— Само бъркането във вашата кесия — уверява я аптекарят. — Дължите ми трийсет дрекела.
Малагеш се чумери за миг-два — трийсет дрекела биха ѝ стигнали за вечеря с пържола, ако изобщо може да се намери свястно месо тук, — но накрая плаща. Сънят ѝ е по-необходим от парите.
Когато се връща в стаята си в централата на ЮДК, си разтрива ръката, после вади барабанлията от кобура и го слага на нощното шкафче. Седи на ръба на леглото сама в разкошната стая и слуша препирните на вятъра и морето зад прозореца.
Гледките от усамотеното стопанство се преливат в главата ѝ: неузнаваемо обезобразени трупове, черен дим по върховете на тъмните дървета, едва различим труп в избуялата детелина.
Опитва да си втълпи, че просто е разстроена, както би се случило с всекиго. Била е на място, където хора са били убити жестоко и подложени на гнусна гавра — затова пулсът ѝ се е ускорил толкова. Това няма нищо общо с факта, че отвратителните гледки са ѝ смътно познати.
Бърка в джоба на палтото си, вади кутийката с гъбите и изсипва в дланта си една тъмна топчица. Използва бойния си нож да я среже на две и оглежда придирчиво сушената половинка, която задържа на показалеца си. Двоуменето е кратко. Малагеш отваря уста, пъха гъбата под езика си (има вкус на дърво и вълна) и се изтяга на леглото.
Промяната е почти незабавна. Главата ѝ е мътна, все едно мозъкът ѝ е просмукан с вода, изведнъж всичко става невероятно тежко. Струва ѝ се, че костите ще ѝ паднат през плътта и ще пробият постелята.
Спомня си какво ѝ е казал Бисвал: „Това ми помага да се преборя с чувството, че съм завеян дъртак, който се пита дали миналото му е истинско, или си го е измислил.“
Клепачите ѝ натежават. Кълвачовите гъби може би ще ѝ попречат да сънува, но не могат да възпрат потока от спомени в мимолетните мигове преди заспиването.
Ако подхванете разговор за Жълтия поход в днешен Сейпур, можете да очаквате какви ли не реакции, но е ясно, че няма да ви се зарадват — ще има много въздишки и въртене на очи в духа на „пак ли това“, може би ще чуете и едно-две подсмивания. Сред по-патриотично настроените среди такива подмятания вероятно ще ви навлекат нескрита враждебност — може да ви изритат на улицата или дори да ви забият юмрук в лицето.