Град на остриета
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на остриета». Краткое содержание книги:
— Наблюдавали са — казва приглушено и тя. — Гледали са, чакали са сгоден случай.
Връщат се в града късно вечерта. Малагеш е изтощена и мускулите на кръста май вече не могат да крепят тялото ѝ изправено.
— Ще пратя вестоносец да уведоми племето орскова — казва Надар, докато порталът на крепостта се отваря, — защото те може би ще искат да извършат ритуалите за мъртъвците.
— А ти какво ще предприемеш? — пита Малагеш.
— Сутринта ще изпратя патрул да претърсва местността. Ще задават въпроси, ще оглеждат за нещо подозрително. Според мен и това е добре за начало. Вие тук ли ще пренощувате?
— Не, по-благоразумно е да отседна в града — отговаря Малагеш. — Двама генерали под един покрив… Не искам да настъпвам никого по мазолите.
— Сигурно възглавниците с гъши пух, огромните камини и майстор готвачите в ЮДК нямат нищо общо с решението ви — казва Надар с неочаквана студенина.
— Капитан Надар, денят беше тежък — рязко подхваща Малагеш — и вие се нагледахте на гнусотии. Затова този път съм склонна да проявя снизхождение. Но само този път.
— Моля за извинение, генерал Малагеш. Вие ни помогнахте много в огледа на местопрестъплението. Ако желаете, Панди може да ви откара. Опасявам се, че на останалите тук ни предстои да будуваме през нощта.
Надар отдава чест и влиза забързано в щаба. Малагеш я изпровожда с поглед, докато умува над премълчаните думи, които сякаш са прозвучали съвсем ясно: „Да, преструвахте се, че искате да бъдете полезна, но си оставате генерал на «административна екскурзия».“
Панди застава мирно пред нея.
— Във фара ли се връщате, госпожо генерал?
— Не сега — казва Малагеш и влиза в колата. — Да отидем на пристанището. — Отваря папката си и се вторачва в чудатите, дори плашещи рисунки на Чоудри. — Трябва да поговоря с един човек там.
Малагеш отива да потърси Зигне първо в канцеларията на ЮДК, където я посреща тантурест мъжага с очила, който поглежда за миг някакъв график и я отпраща към Кей Д4. Малагеш намира кея, но веднага я осведомяват, че Зигне е тръгнала към Монтажна площадка 3 — оградена с телена мрежа част от строителния полигон. На площадката бригадирите ѝ казват, че се е разминала за двайсетина минути със Зигне и макар те да не знаят плановете ѝ за деня, може би е тръгнала към Изпитателната площадка за кулокранове… каквото и да означава това идиотско нещо.
Задъхана и сумтяща сърдито, Малагеш се връща припряно към централата на ЮДК и си мисли, че според Зигне в денонощието явно има поне 72 часа: не се сеща за друго обяснение защо нормален човек би се претрупал с толкова работа.
Докато подтичва, се заглежда и в скрити кътчета и сенки, взира се за миг в работниците. Почти навсякъде в цивилизования свят си представят дрейлингите като пирати и диви моряци (и Малагеш знае, че тази слава до голяма степен е заслужена), но май и индустриализацията приляга добре на хората, които се трудят тук за ЮДК. Техните непромокаеми работни дрехи са в различни цветове според задълженията им и изглеждат много спретнато, по предпазните каски на главите им има множество значки и лепенки, обозначаващи къде им е разрешено да влизат. Дошли са да вършат работа и са настроени да я свършат както трябва.
Но някои от тях… не са като останалите. Погледът ѝ не пропуска онези, които бдят в сенките и няма съмнение, че палтата им се издуват от нарезни и сачмени огнестрели. Тя дори зърва нещо твърде страховито — ПК-512, стационарна автоматична шестцевна огнева платформа, която може да бълва изумителна разруха в секунда. Оглежда внимателно внушителната машина и грамадния комплект цеви: прилича на неимоверно уголемена версия на барабанлията в кобура на хълбока ѝ. Спомня си демонстрационната стрелба с такова оръжие, на която е присъствала само преди няколко години — разкъса дебела стоманена ламарина, сякаш беше хартия.
„Бисвал е прав. Те си имат частна армия тук.“
Накрая догонва Зигне, която е следвана от цяло ято угрижени дрейлинги като патенца, вървящи след майка си. С всяка крачка Малагеш чува по-добре как Зигне бълва указания и след всяка заповед по един мъж се отделя от свитата ѝ, за да хукне нанякъде през строителните площадки.
— … Кей Г7 е затворен за ремонт и поддръжка, затова трябва да пренасочим всички товари към Х3 до 12:00 в следващия четвъртък. Повтарям — до следващия четвъртък. В момента още сглобяват Кула 5, но когато я завършат, ще може да стабилизира Кула 34, която няма устойчива опора. А Кула 34 трябва да бъде в пълна готовност до 10:00 в неделя, за да се справим задължително с разчистването на задръстването, ако искаме да стигнем до западната част на устието. Как сме с дизеловото гориво?