Лазурна

— Не се извинявай. Нормално е изпитанието с Данзол да те е изтощило. Беше нощ след дълъг ден.

— Да — въздъхна тя.

— Разбулва ли се загадката ти?

— Никак — призна тя, благодарна, че си е спомнил. — В мозайката са замесени лордове като Данзол, крали по заповед на Лек, крадци, крадящи ограбеното, необяснима дезинформация за водоливници от страна на съветниците ми, съчетана с неохота да обсъждат и други сведения с мен. Добави и крадци, които също крият тайни от мен — защо например им забиват ножове в корема. Не разбирам и декорацията на двора — начумери се тя, втренчена в храстите, очаровали я допреди миг.

— Хм… Не звучи особено ясно, признавам — съгласи се Гидън.

— Положението е бедствено — заключи Битърблу.

— Е, дворът ти е прекрасен в дъжда — констатира по-ведро Гидън.

— Благодаря. Знаеш ли, че за да дойда тук без придружител, макар и посред бял ден, изисква дълъг спор? И пак не съм сама — посочи с кимване мъж, притаен зад арка в южния вестибюл. — Даровитият ми страж Елинор се преструва, че не ни наблюдава. А всъщност са го изпратили да ме следи, обзалагам се в короната си.

— Или да се грижи за безопасността ти? — предположи Гидън. — Наскоро те нападнаха. Сигурно се чувстват притеснени, да не споменаваме виновни.

— Днес… днес направих нещо, което би трябвало да ме изпълва със задоволство, Гидън. Предложих Дворецът да обезщети ограбените по време на управлението на Лек. Усещам обаче само раздразнение и гняв, предвиждайки какъв отпор ще срещна и какви лъжи ще се наложи да изрека, за да го осъществя. И отчаяние как не ми позволяват дори да се разходя, без да пратят някого по дирите ми. Нападни ме.

— Моля?

— Нападни ме, за да видим какво ще направи. Сигурно му е скучно. Ще се позабавлява.

— Няма ли да ме намушка със сабята си?

— О — разкикоти се Битърблу. — Да, вероятно. Ще бъде жалко!

— Благодарен съм, че мислиш така — подхвърли суховато Гидън.

Битърблу присви очи към окаляния новодошъл, влязъл в двора през западния вестибюл, отвеждащ към конюшните. Сърцето й подскочи. Тя се спусна напред.

— Гидън! Катса е!

Внезапно По излетя от северния вестибюл с възторжени възгласи. Катса го видя, спусна се към него и двамата се втурнаха един към друг под дъжда. Точно преди да се срещнат По отскочи настрани, сниши се, сграбчи Катса и с възхитителна точност цопна с нея в басейна.

Докато те цамбуркаха, смееха се и крещяха, а Битърблу и Гидън ги гледаха, дребен официозен чиновник заситни към Битърблу и поздрави:

— Добър ден, кралице. Лейди Катса от Мидлънс пристигна в двореца, кралице.