Лазурна

— Благодаря ти, задето ми помогна — прошепна й. — Знаех си, че с теб извадихме късмет. Трябваше да те наречем Лъки.

— Как се чувстваш, Теди?

— Разкажи ми история, Лъки — помоли я тихо той.

Само една история изплува в ума й — как преди осем години принцеса Битърблу избягала от града с майка си; как кралица Ашен коленичила в заснежено поле, прегърнала крепко принцесата и я целунала. После й дала нож и й заръчала да бяга напред, защото макар да е малко момиченце, има сърце и ум на кралица, достатъчно силна и пламенна, за да надживее предстоящото.

Битърблу издърпа пръстите си от ръката на Теди. Разтри слепоочия, дишайки бавно, за да се успокои.

— Ще ти разкажа история за град, където река скача и полита в небето — подхвана тя.

По-късно Саф раздруса рамото й. Тя се сепна и разбра, че е задрямала на твърдия стол с извит и схванат врат.

— Какво има? — извика.

— Шшт! Не викай, Искрице. Ще събудиш Теди. Помислих, че сънуваш кошмар.

— О… — сниши глас тя, усетила колко ужасно я боли главата. Разплете плитките, освободи косата си и разтърка многострадалния си скалп. Теди спеше до нея и дъхът му излиташе с едва доловимо подсвиркване. Тилда и Брен се изкачваха по стълбите към спалните си. — Сънувах как татко ме учи да чета — смотолеви Битърблу. — Домъчня ми.

— Странна птица си — отбеляза Саф. — Отивай да спиш на пода до огъня, Искрице. Сънувай нещо хубаво. Бебета например. Ще ти донеса одеяло и ще те събудя преди зазоряване.

Тя легна и заспа. Сънува, че е бебе в обятията на майка си.

9.

Битърблу тичаше към двореца под натежалото, сивкаво небе. Надбягваше се с изгряващото слънце, надявайки се от все сърце По да не опропасти отново закуската й. _Свърши нещо полезно сутринта_, посъветва го мислено тя, когато наближи покоите си. _Извърши зрелищен подвиг. Събори дете в реката, докато никой не гледа, и го спаси._

Влезе в покоите си и се озова лице в лице с Фокс, размахала перушинеста четка за прах.

— О! — възкликна Битърблу, размисли трескаво, ала така и не успя да съчини убедително оправдание. — Проклятие.

Очите на Фокс, обагрени в различни оттенъци на сивото, изгледаха спокойно кралицата. Беше в нова пелерина досущ като тази, която Битърблу носеше в момента. Разликата между двете жени бе повече от очевидна — дребничката и неугледна Битърблу изглеждаше гузна и не особено чиста; Фокс — висока, ослепително красива и с неопетнена съвест.

— Няма да кажа на никого, кралице — обеща Фокс.

— О, благодаря — Битърблу усети как от облекчение й се завива леко свят. — Благодаря.

Фокс сведе глава, отстъпи настрани и толкова.

След няколко минути, потопена във ваната, Битърблу чу дъждовни капки да трополят по покрива на замъка.

Благодари на небето, че я е изчакало да се прибере у дома.

Дъждът се сипеше по скосените покриви на кулата й и се стичаше главоломно в улуците.