Лазурна
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Седемте кралства #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572861
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лазурна». Краткое содержание книги:
Искам да знам всичко.
Изминали са осем години, откакто младата принцеса Битърблу и земите на Монсий са избавени от неестествения контрол на крал Лек. Сега Битърблу е кралица на Монсий, където вече цари мир.
Но във въздуха все още витае влиянието на баща й, насилник и психопат, умеещ да изменя човешкото съзнание. Съветниците на Битърблу, управлявали вместо нея през тези години, вярват, че единственото решение е да опростят всички извършени престъпления през времето на Лек. Да забравят мрака. Над миналото на Монсий сякаш е паднала мъгла. Едва когато Битърблу започва тайно да се измъква от двореца – любопитна, дегизирана и сама – и тръгва нощем по криволичещите улици на своя град, истината бавно излиза наяве. За да се отърси от тъмната магия на тридесет и пет годишното властване на един луд, кралството й трябва първо да посети миналото.
Каквото и да се крие там.
С „Лазурна” завършва трилогията на Кристин Кашор за Седемте кралства, донесла на авторката световна известност и признание. „Лазурна” е избрана за Книга на годината от „Пъблишърс уикли”, „Къркъс ривю”, Американската библиотечна асоциация и още с излизането си попада в Топ 10 на „Ню Йорк таймс”.
Забелязали са я, защото Битърблу им обърна внимание. Съветниците й ли бяха разпоредили да подсилят стражата? Но защо, ако не вярваха, че някой краде водоливниците? А ако вярваха, защо я бяха излъгали?
— Къде витаеш, Искрице? — попита я Саф.
— Значи хората те молят да им върнеш отнетото от Лек и ти го крадеш? — повтори Битърблу.
Саф я погледна. Тази нощ имаше нещо ново в изражението му. Незнайно защо то я плашеше. Очите му, обикновено сурови и подозрителни, бяха омекнали, докосваха въпросително лицето, качулката и лицето й.
Тя разбра какво става. Саф решаваше дали да й се довери, или не. Бръкна в джоба на палтото си и й подаде малка кесия, ала тя внезапно почувства, че не го иска, каквото и да е.
— Не — блъсна я обратно към него.
Той упорито я бутна в ръцете й.
— Какво те прихваща? Отвори я.
— Ще прекалиш с истината, Саф — предупреди го тя. — Размяната няма да е равностойна.
— Пак ли игрички? — учуди се той. — Глупаво е да ме занасяш. Ти спаси живота на Теди. Никога няма да сме квит. Не е дълбока, тъмна тайна, Искрице. Не ти казвам нещо ново.
Неловко, но разчитайки на обещанието му, тя развърза кесията. Съдържаше три листа, сгънати няколко пъти. Застана под лампата, отчаяна, защото листовете веднага й казаха хиляди неща, неспоменати от Саф.
Беше документ от три страници, изписани в три колони.
В лявата колона беше поместен азбучен списък с имена. В дясната — дати, вместващи се в годините на управление на Лек. Изреденото В средната колона, отнасящо се вероятно до името вляво, не беше толкова лесно за разбиране. Срещу името „Алдерин, фермер“ пишеше: „3 фермерски кучета, 1 прасе“. На долния ред, пак срещу името „Алдерин, фермер“, пишеше: „Книга: „Традиционни монсийски целувки“. Срещу името „Анис, учителка“, пишеше: „Гретел, 9“. Срещу „Вари, мастилничар“ — „Всякакво мастило, голямо количество, трудно за уточняване“. Срещу „Бесит, писар“ — „Книга: „Монсийки шифри и кодове“, „хартия, голямо количество, трудно за уточняване“. Битърблу четеше описа, само че в средната колона имаше толкова хора („Мара, 11“; „Крес, 10“), колкото и книги, хартия, домашни животни, пари. Почти всички бяха деца. Момичета.
Документът й разкри не само това, защото Битърблу разпозна почерка, хартията, дори мастилото. _Запомняш такива подробности, когато убиеш лорд с нож. Помниш как преди да убиеш лорда си го обвинил в кражба на книги и животни._ Опря нос в листовете, досетила се как ще миришат — като хартата на хората от града на Данзол.
Едно самотно парченце от мозайката се намести.
— Тук е описано какво е откраднал Лек, нали? — попита Битърблу с разтреперан глас.
— В този случай ги е откраднал друг, но Лек безспорно е подбудителят. Лек обичаше да събира такива неща. А и момиченцата изясняват картината.
Но защо Данзол не й бе обяснил просто, че Лек го е принуждавал да краде, и причина за краха му е алчността на Лек? Защо се криеше зад намеци, вместо да се защити с истината? Тя би се вслушала в нея, колкото и безумна и противна да е. И защо в хартата хората на Данзол споменаваха липсващите домашни животни, но не и изчезналите си дъщери? Битърблу смяташе, че Лек е похищавал хора от двореца и от столицата. Те се споменаваха в историите на разказвачите. Не знаеше, че пипалата на Лек са се простирали до далечните провинциални имения на лордовете му.
И това не беше всичко.
— А защо ти връщаш откраднатото? — възкликна невъздържано тя. — Защо този списък е у теб, а не е стигнал до кралицата?
— Какво ще направи тя? — попита Саф. — Кражбите са извършени, докато Лек е управлявал. Кралицата опрости всички престъпления, извършени по времето на Лек.
— Но не е опростила престъпленията на Лек.
— Лек не е действал сам. Нали не си представяш, че е разбивал прозорци и е отмъквал книги? Казах ти, други са грабели вместо него. Онзи лорд, например, който се опита да похити кралицата, и го наръгаха в търбуха — добави, сякаш въпросната подробност ще я зарадва.
— Не изглежда логично, Саф! — настоя тя. — Ако й изпратят списъка, кралицата все ще намери законен начин да ги обезщети.
— Кралицата гледа напред — констатира безучастно Саф. — Не си ли чула? Няма време за списъци, а и ние се справяме доста добре.
— Колко списъка има?
— Сигурно всеки град в кралството може да изготви опис, ако е необходимо — предположи той.
Имената на децата се скупчиха пред очите й.
— Трябва да има законно средство — повтори тя.
Саф издърпа документа от ръцете й.
— Успокой сърцето си, застъпващо се за закона, Искрице! Не сме в състояние да откраднем неоткриваемото — отбеляза той, сгъвайки листовете. — Рядко намираме изброеното в списъците.