Сакатият бог

Геслер знаеше, че е бърз — но тя беше по-бърза. Блокира втория му замах и контрира. Ударът счупи лявото му рамо и го отхвърли на цели шест крачки. Той падна тежко, хлъзна се по камъка и се превъртя върху счупеното рамо… болката, която го прониза, отне всичката му сила и воля. Замаян и безпомощен, той я чу как се приближава.

А после чу нещо като шепот по камъка, и нещо като дращене, а след тях — тъп звук като от две сблъскали се тела.

Чу как тя изпъшка и заедно с това — зверско ръмжене.

Надигна се на лакът и погледна.

Бент беше блъснал Форкрул Ассаил с такава сила, че тя се беше смъкнала на колене. Челюстите на псето браничар бяха захапали лицето й и острите зъби се впиваха в плът и кост. Едното око вече го нямаше, скулата беше отпрана — лежеше изплюта на оцапания с кръв камък.

Тя извъртя ръка, докато се изправяше, вкопчи пръсти в гърлото на Бент и го откъсна от раздраното си лице.

Браничарят, стиснат в изпънатата дълга мускулеста ръка, се замята отчаяно, за да се отскубне от задушаващата хватка.

„Не!“

Геслер успя някак да се вдигне на крака. И тръгна към нея.

Неизваденото й око се впи в него и тя се усмихна.

Видя я как сгъна другата си ръка… назад, за удар. Можеше да го блокира тоя удар — можеше да се опита да я събори, — но Бент издъхваше. Тя трошеше гърлото му. Не! Бойно поле, осеяно с трупове, Трут извлича от телата окуцяло псе. Изненаданият вик на момчето… после — онзи поглед в очите му. Толкова обнадежден. Толкова… млад.

Не!

Забравил за юмрука й, изстрелял се към главата му, Геслер нанесе своя удар — не в лицето, а в рамото на ръката, която държеше кучето.