По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
47.
ПЪРВИЯТ ЗАБОЛЯЛ
Марк Клайн не можеше да си спомни да са го викали някога в девет вечерта, но той беше лекар и щом го викаха, беше длъжен да отиде. Пътят до болницата във вечерните часове на понеделник му отне двайсетина минути. Паркира на мястото си, мина през охраната, преоблече се в съблекалнята, влезе в спешното отделение и попита дежурната сестра къде е Куин.
— Във второ изолационно, докторе.
Той беше там след двайсет секунди и спря като вкопан, щом видя предупредителния знак върху вратата. Сложи си маската и ръкавиците и влезе.
— Здравей, Джо.
— Не исках да започна, без да ви уведомя, професоре — каза спокойно Куин и му подаде картона.
Клайн го прегледа и за миг мозъкът му замря, после започна пак отначало, като прехвърляше погледа си върху пациентката, за да сверява данните. Жена, бяла, възраст четирийсет и една, разведена, така, работа, жилище на три километра от болницата, добре, температурата при приемане 40.4, много висока, проклятие, кръвно налягане, то пък ужасно ниско. Петехии?
— Нека да я огледам — каза Клайн. Пациентката вече идваше на себе си. Главата й се раздвижи и тя промърмори нещо неясно. — Колко й е температурата в момента?
— Трийсет и девет и две — отвърна приелият я лекар, докато Клайн опъваше зеления чаршаф. Пациентката сега беше гола и петната се открояваха силно върху бялата й кожа. Клайн погледна другите лекари.
— Къде е била?
— Не знаем — призна Куин.
— Прегледахте ли я?
— Да, докторе — произнесоха в един глас Куин и младият стажант.
— Ухапвания от животни? — попита Клайн.
— Няма. Няма и следи от инжекции, изобщо, нищо необичайно. Чиста е.
— Наричам го възможна хеморагична треска, начин на пренасяне засега неизвестен. Искам да я качите горе, пълна изолация, максимални предпазни мерки. Искам тази стая буквално да бъде остъргана — всичко, до което се е докосвала.
— Но нали тези вируси се предават само…
— Никой не знае със сигурност, докторе, а онези неща, които не мога да си обясня, ме хвърлят в ужас. Бил съм в Африка. Виждал съм Ласа и Ку-треска. Не съм попадал на ебола. Това обаче, което има тази жена, ми прилича много на едно от трите — произнесе Клайн, изричайки за пръв път тези ужасяващи названия.
— Но как…
— Когато не знаем, това означава, че просто не знаем — каза професор Клайн. — При инфекциозните заболявания, ако не знаете начина на пренасяне на заразата, трябва да приемете най-лошия вариант. А най-лошият случай е по въздушен път. Това е начинът, по който ще се отнасяме с пациентката. Да я преместим в отделението ми. За всички, които са били в контакт с нея, искам пълно обеззаразяване. Все едно че имаме случай със СПИН или хепатит. Пълни предпазни мерки — натърти той. — Къде е кръвта, която сте взели?
— Ето тук — посочи един червен пластмасов контейнер хоспитализиращият лекар.
— Сега какво? — попита Куин.
— Ще изпратим проба в Атланта, но мисля, че не е зле и аз да хвърля едно око. — Клайн разполагаше със страхотна лаборатория, в която работеше всеки ден, основно случаи на СПИН, който беше неговата страст.
— Мога ли да дойда и аз? — запита Куин. — След няколко минути ми изтича смяната. — Понеделник обикновено беше спокоен ден за спешните отделения. Треската ги обземаше само в събота и неделя.
— Разбира се.
— Знаех, че Холцман ще ми се притече на помощ — каза Арни. Той бе организирал лека почерпка да отпразнуват събитието, докато самолетът започваше да се снижава към Сакраменто.
— Какво? — запита президентът.
— Боб е голям инат, но е честен. Това също означава, че той с чиста съвест ще те хвърли на кладата, ако реши, че го заслужаваш. Никога не го забравяй — посъветва го шефът на канцеларията му.
— Донър и Плъмър излъгаха — изрече на глас Джак. — Проклятие!
— Всички лъжат, Джак. Дори и ти. Въпрос на ситуация. Някои лъжи са предназначени да бранят истината. Други — да я прикриват. Някои пък — да я отричат. А някои пък се случват, защото никой не дава пет пари.
— И какво се е получило в нашия случай?
— Комбинация, господин президент. Ед Килти искаше те да му извадят кестените от огъня и успя да ги излъже. Аз обаче пипнах това мръсно копеле за врата. Обзалагам се, че утре на цяла страница в „Поуст“ ще излезе статия, в която Килти ще бъде описан като човек, подвел двама много уважавани репортери, и пресата ще се нахвърли върху него като глутница вълци. — Репортерите, които летяха с тях, вече шумяха здравата на тая тема. Арни се бе погрижил записът от Ен Би Си да се гледа по самолетната видеосистема.