По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Давайте.
— Пътували ли сте някъде в последно време?
— Какво имате предвид? — Всяка дума я изтощаваше.
— Били ли сте скоро извън страната?
— Не. Летях до Канзас Сити… преди десетина дни, това е всичко. Беше командировка… само един ден.
— Добре. — Изобщо не беше добре. — Имали ли сте контакт с човек, който е бил извън страната?
— Не. — Тя се опита да поклати глава. Размърда я може би сантиметър, не повече.
— Простете, но се налага да ви задам още един въпрос. Имате ли редовни сексуални сношения напоследък?
Въпросът му сякаш я разтърси.
— СПИН? — простена тя. Очевидно мислеше, че това е най-страшното, което може да сполети човек.
Клайн енергично заклати глава.
— Не, определено не. Моля ви да не се тревожите за това.
— Разведена съм — изтръгна се от пациентката. — От няколко месеца. Няма никакви мъже… в живота ми… все още.
— Е, като ви гледам колко сте красива, това скоро ще се промени — забеляза Клайн в опит да изтръгне усмивка от устните й. — С какво се занимавате?
— Домашни потреби, принадлежности. Току-що приключих… едно голямо изложение… центъра Маккормак… много работа с документи, заявки и така нататък…
Този път не водеше доникъде. Клайн опита още няколко въпроса. Отново стигнаха до задънена улица. Той се обърна, викна сестрата и каза:
— Така, сега ще направим нещо за болката. — Отстъпи, за да не пречи на сестрата да пусне морфина по системата. — Ще усетите ефекта само след няколко секунди. Веднага се връщам.
Куин чакаше в коридора заедно с един униформен полицай, който попита:
— Какъв е проблемът, докторе?
— Пациентката се е заразила с нещо много сериозно, вероятно силно заразно. Трябва да огледаме апартамента й.
— Това не е законно, докторе, знаеш го. Трябва да се отиде при съдията и…
— Вижте, нямаме време за това. Имаме ключовете й. Можем просто да се вмъкнем, но искам и вие да бъдете там, за да кажете, че не сме направили нищо нередно. — А и освен това, ако апартаментът й имаше алармена инсталация, оставаше само да ги арестуват. — Нямаме никакво време за губене. Тази жена е много болна.
— Добре, колата ми е отвън. — Полицаят тръгна и докторите го последваха.
— Да изпратя ли факс до Атланта? — попита Куин.
Клайн поклати глава.
— Нека първо огледаме жилището й.
Реши да не си взема палтото. Вън беше студено и температурата щеше да унищожи вируса, който, колкото и да беше малка вероятността, може да беше полепнал по мантата и предпазните му средства. Разумът му казваше, че няма за какво да се тревожи за себе си. До този момент не бе имал клиничен случай на ебола, но знаеше за вируса всичко, което беше известно на специалистите. За съжаление, колкото и злощастно да звучеше, беше нормално да се появяват хора с болести, чието присъствие не можеше да се обясни. При повечето случаи внимателните разследвания се добираха до начина, по който е предадена болестта, но все пак не винаги. Дори и при СПИН-а имаше необясними случаи. Но за радост те винаги бяха извънредно малко и почти никога не се явяваха като първи случаи. Професор Клайн потрепери, когато се озова на открито. Температурата бе паднала под нулата, а откъм езерото Мичиган духаше северен вятър. Но не това беше причината да потръпне.
Прайс отвори вратата към кабината на носа. Светлините бяха угасени с изключение на няколко приглушени плафона. Президентът лежеше по гръб и хъркаше достатъчно шумно, като заглушаваше дори напевния вой на самолетните двигатели. Тя с усилие потисна импулса да се приближи на пръсти и да го покрие с одеялото. Вместо това се усмихна, притвори вратата и каза на агент Раман:
— А може би наистина съществува такова нещо като справедливост, Джеф.
— Имаш предвид онази история с новинаря ли?
— Да.
— Не разчитай много на това — каза колегата й.
Вече всички спяха, дори и шефът на президентската канцелария. Над тях екипажът на самолета си вършеше работата и всичко наистина напомняше на обикновен изтощителен полет от едното до другото крайбрежие. Прелитаха над централен Илинойс. Двамата агенти се върнаха до местата си. Трима от членовете на охраната тихо играеха карти. Другите четяха или дремеха.
Млада сержантка в униформата на военновъздушните сили слезе по витата стълба с папка в ръка и каза:
— Спешно съобщение за шефа.
— Толкова ли е важно? След час и половина кацаме в „Андрюс“
— Току-що го нося от факса — настоя сержантката.
— Добре. — Прайс взе съобщението и се запъти към представителя на Службата за национално разузнаване, който, както винаги, беше на борда. Работата му се състоеше в това да бъде около президента и да му казва онова, което той иска да научи за важните събития в света — или, както в този случай, да преценява доколко това съобщение е важно и дали да буди президента. Прайс раздруса рамото му и служителят на Националното разузнаване отвори едно око.