По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Но аз бях част от тази лъжа и не мога да живея с нея. Каквито и да са недостатъците и грешките на Джон Патрик Райън, той е доблестен мъж и аз нямам правото да позволявам личните ми пристрастия да изкривяват и деформират по какъвто и да било начин работата ми.
— В този случай обаче аз го допуснах. Направих грешка. Дължа извинение на президента, дължа извинение и на вас. Твърде е възможно това да се окаже краят на кариерата ми като журналист. Ако се окаже така, искам да я напусна така, както я започнах — като казвам всеки път истината.
— От студиото на Ен Би Си ви желая приятна вечер. — Плъмър пое дълбоко дъх, без да отделя поглед от камерата.
— Какво беше това, по дяволите?
Плъмър се изправи и чак тогава каза:
— И още питаш?
Телефонът на бюрото му иззвъня, по-точно индикаторът му замига. Плъмър не вдигна слушалката, а се запъти към съблекалнята. Том Донър трябваше да проумее нещата сам, без помощта му.
На три хиляди километра, над Скалистите планини, Арнолд ван Дам спря видеомагнетофона, извади касетата и се запъти към витата стълба, която извеждаше до президентския отсек на носа. Райън четеше за пореден път следващата си, последна за деня реч.
— Джак, мисля, че трябва видиш това — каза широко ухилен шефът на президентската канцелария.
Всяко нещо си има своя пръв път. Този се случи в Чикаго. Тя бе посетила лекаря си в събота следобед, за да чуе същото като всички останали. Грип. Аспирин. Течности. Покой в леглото. Но докато се гледаше в огледалото, забеляза някакво обезцветяване на светлата си кожа и това я изплаши повече от всички останали симптоми до този момент. Обади се на лекаря, но го нямаше, а петната не можеха да чакат и тя се качи в колата си и отиде в медицинския център на университета, един от най-добрите в цяла Америка. Изчака цели четиридесет минути в приемната на спешното отделение и когато накрая чу името си, се изправи и закрачи към рецепцията, но не успя да стигне дотам, защото рухна на пода. След секунди двама санитари я качиха на носилка и я закараха в лечебното отделение.
Лекарят, който я прегледа, беше млад стажант, каращ първата година от следдипломната си практика.
— Какъв е случаят? — попита той сестрата, която мереше пулса, кръвното налягане и респирацията.
— Ето — каза жената от приемната и му връчи формулярите. Лекарят ги прехвърли с бърз поглед.
— Прилича на грипни симптоми. Но какво е това?
— Пулс сто и двайсет, кръвно налягане… я почакайте. — Сестрата го измери отново. — Кръвно налягане деветдесет на петдесет?
Пациентката изглеждаше далеч по-нормално.
Лекарят разкопча блузата на жената и пред мисления му взор моментално изникнаха цели пасажи от учебниците. Той вдигна ръце.
— Всички спрете веднага. Положението е изключително сериозно. Всички да си сложат ръкавици и маски, веднага.
— Температура над четиридесет и два градуса! — възкликна другата сестра и се отдръпна от пациентката.
— Това не е грип. Изправени сме пред силен вътрешен кръвоизлив, а това тук са петехии. — Стажантът си сложи маска и смени ръкавиците си, без да спира да говори. — Извикайте доктор Куин.
Сестрата веднага се втурна навън, а през това време лекарят заразглежда съсредоточено документите по приемането на болната. Повръщане на кръв, тъмни изпражнения. Понижено кръвно налягане, силна треска и подкожни кръвотечения. Но това беше Чикаго, протестираше разумът му. Той взе игла.
— Всички стойте настрани, никой да не се приближава до ръцете ми — каза той, вкарвайки иглата във вената. След това напълни четири петкубикови спринцовки кръв.
— Какво става? — запита доктор Куин. Стажантът повтори симптомите, докато поставяше спринцовките с кръвта върху една маса.
— Какво мислиш, Джо?
— Ако бяхме някъде другаде…
— Да. Хеморагична треска, ако въобще е възможно.
— Някой пита ли я къде е била в последно време? — попита Куин.
— Не, докторе — отвърна сестрата от регистратурата.
— Студени компреси — каза главната сестра и подаде цял пакет от тях. Поставиха ги под мишниците, около шията и врата и навсякъде другаде, за да снемат потенциално смъртоносната температура.
— Дилантин? — зачуди се Куин.
— Още не е започнала конвулсиите. Проклятие! — Стажантът взе хирургическите ножици и сряза презрамките на пациентката. По торса й бяха избили още петехии. — Наистина е много болна. Сестра, повикайте доктор Клайн от инфекциозното отделение. В момента трябва да си е у дома. Предайте му да дойде веднага. Трябва да смъкнем температурата й, да я събудим и да я питаме къде е била, по дяволите!