Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Грант въздъхна и разкопча предпазния колан.
— Наложи се да се спуснем така бързо — обясни Хамънд — заради среза на вятъра. На този връх често духа много силно и… е, вече сме в безопасност.
Някакъв човек тичаше към хеликоптера. Мъж с бейзболна шапка и червена коса. Отвори вратата и бодро ги поздрави:
— Здравейте! Аз съм Ед Реджис. Добре дошли на Исла Нублар! И, моля ви, внимавайте!
По хълма се виеше тясна пътечка. Въздухът беше мразовит и влажен. Когато се спуснаха по-надолу, мъглата започна да се разсейва и Грант успя да огледа пейзажа. Заприлича му на северозападното крайбрежие на Тихия океан, на Олимпийския полуостров.
— Точно така — каза Реджис. — Тук преобладава широколистната етажна гора. Доста се различава от растителността на континента, която е типична джунгла. Но този микроклимат съществува само по високите места, по северните склонове на хълмовете. По-голямата част на острова е с тропическа флора.
Под тях се виждаха белите покриви на големи сгради, сгушени сред дърветата. Грант се изненада от сложната им конструкция. Спуснаха се още по-ниско, където вече нямаше мъгла, и Грант видя целия остров, прострял се далеч на юг. Реджис беше прав. Наистина по-голямата му част беше покрита с тропична растителност.
Грант погледна на юг и забеляза самотен ствол без листа, който се извисяваше над короните на палмите, а краят му бе извит като на гега. После гегата се размърда и се обърна да разгледа новодошлите. Грант бавно си даде сметка, че това пред очите му не е дърво.
Виждаше грациозно извития врат на огромно животно, високо петнайсет метра.
Пред него стоеше динозавър.
Добре дошли
— Боже мой — тихо каза Ели. Всички се взираха в животното над короните на дърветата. — Боже мой!
Първата й мисъл бе, че динозавърът е необикновено красив. От описанията в книгите излизаше, че са били гигантски и трудноподвижни същества, но това животно с издължена грациозна шия се движеше с почти царствена лекота. Освен това динозавърът беше бърз — в поведението му не личеше никаква тромавост или мудност. Зауроподът внимателно ги разгледа и издаде тих тръбен звук, който доста им заприлича на слонски рев. След миг над листата на дърветата се появи още една глава, а след нея трета и четвърта.
— Боже мой! — за трети път промълви Ели.
Дженаро беше онемял. През цялото време знаеше какво ще види на острова… от години знаеше за този проект… но някак си не беше вярвал, че това ще се случи, и сега стоеше смаян и безмълвен. Едва сега си даде сметка за огромната сила на новата генетична технология, която по-рано смяташе за празни приказки при напрегнатите търговски преговори. Тези животни бяха толкова големи! Направо огромни! Колкото къща! И бяха толкова много! Истински проклети динозаври! По-истински не можеха да бъдат.
„Ще направим състояние от този остров — помисли си Дженаро. — Цяло състояние.“
И отправи безмълвна молитва към Бога островът да се окаже безопасен.
Грант стоеше на пътеката на склона на хълма и се взираше в сивите шии, проточени над палмите, без да усеща мъглата по лицето си. Чувстваше леко замайване, като че ли пътеката се спускаше прекалено стръмно. С усилие си поемаше дъх. Защото гледаше нещо, което не бе очаквал да види през живота си. И все пак то бе пред него.
Животните в мъглата бяха съвършени апатозаври, зауроподи със средни размери. Замаяното му съзнание механично си припомняше известните научни факти: северноамерикански тревопасни, късен юрски хоризонт. Обикновено ги наричат „бронтозаври“. За пръв път са открити от Е. Д. Коуп в Монтана през 1876 година. Екземплярите са намерени в скалните пластове от свитата Морисън в Колорадо, Юта и Оклахома. Наскоро Бърман и Макинтош го бяха причислили към диплодокусите заради приликата в черепите. Досега се смяташе, че Brontosaurus е прекарвал повечето време в плитки водни басейни, тъй като така огромното му тяло е ставало по-леко. Макар че това животно явно не беше във вода, то се движеше ужасно бързо. Главата и шията му се носеха над палмите с лекота… с изненадваща лекота…
Грант се разсмя.
— Какво има? — притеснено попита Хамънд. — Нещо не е наред ли?
Грант само поклати глава и продължи да се смее. Но не можеше да им обясни причината за смеха си. Беше гледал животното само няколко секунди, ала вече бе започнал да го възприема… и да използва наблюденията си, за да отговори на отдавна поставени въпроси.