Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
— Явно не и Стюарт — сви рамене Джина и погледна към Фаръл. — Виждала съм хора, по-съкрушени от смъртта на кучето си.
— Ей! — скокна Фаръл. — Барт не беше куче. Той беше човек.
— Точно това исках да изтъкна — усмихна му се Джина разбиращо.
— На колко години е дъщерята? — попита Харди.
— На осемнайсет. Тъкмо е постъпила в колеж в Орегон. Била скарана с майка си, когато заминала, и не успяла да се сдобри с нея.
— Чакат я трийсет щастливи години при психоаналитик, и то при положение че убиецът не е баща й — отбеляза Фаръл. Метна поглед към Джина и повтори: — Ако убиецът не е баща й.
Джина отвърна на погледа му.
— Мисля, че по присъщия си изтънчен начин Уес пита какви според теб са шансовете на клиента ти.
— Не точно, Диз. — Фаръл се изправи в някакво подобие на нормална поза и леко се извърна, за да бъде с лице към Джина. — Питам какво ти подсказва инстинктът — виновен ли е, или не?
Джина придоби замислено изражение.
— Мисля, че още не става дума за съд. Твърде рано е.
— Не попитах какво мислиш — притисна я Фаръл.
— Да, знам. — Тя замълча за момент и изпусна лека въздишка. — Като че ли засега инстинктът ми иска да повярва, че не го е извършил той.
— Казах ти — погледна Фаръл към Харди.
— А сега ще ми кажете колко глупаво и опасно е всичко това — продължи Джина. — Знам. И какво трябва да направя в този случай? — обърна се тя към двамата. — Да се откажа да го защитавам?
— Не — отговори Уес. — Да не му вярваш.
— Не казах, че му вярвам или че не му вярвам, Уес. Казах, че според мен още не става дума за съд. Просто сантименталната ми страна иска да вярва, че понякога мъжете, обвинени в убийството на съпругата си, не са го извършили. И особено мъже, които пишат красиви книги за природата и за други въпроси, които са ми присърце.
Уес, чиято собствена кариера като адвокат бе преобразена от нашумяло дело, при което бе спечелил оправдателна присъда за свой приятел и колега, на чиито твърдения, че е невинен бе повярвал, но който впоследствие се бе оказал виновен, поклати тъжно глава.
— Някои хора смятат, че маркиз Дьо Сад пише хубави книги — отбеляза той.
Харди се пресегна и докосна с бърз и успокоителен жест коляното му.
— Тя схваща нещата, Уес. Наистина. — След това се обърна към Джина: — Той просто не иска никой да преживява същото като него. Опитва се да те предпази.
От гледна точка на физиката Джина бе вероятно най-силната жена, която познаваше. Три години преди това тя бе стреляла по човек и го бе убила по време на престрелка. Сега погледът й стана по-суров.
— Нямам нужда някой да ме предпазва. Би трябвало и двамата вече да сте го разбрали.
— Не за такова предпазване говоря — поясни Фаръл. — Просто ти казвам, че ако случаят се разрасне до процес за предумишлено убийство, той ще обсеби живота ти през следващата година и повече. Този човек няма да ти бъде безразличен, независимо дали е виновен, затова въз основа на собствения си опит ти давам приятелски съвет, че вероятно, когато всичко приключи, ще се чувстваш по-добре, ако още в началото решиш, че той го е извършил, и действаш въз основа на това предположение.
— Никога през живота си не съм защитавала невинен клиент, Уес. Упражнението ми е ясно.
— Добре. — Фаръл се изправи. — В такъв случай няма за какво да се притесняваме и двамата с Диз отиваме на галаобяд при Лу. Ще ни правиш ли компания?
— Вчера обядвах там — поклати глава Джина. — Позволявам си го само веднъж седмично.
11
— Какво правиш?
— Кога?
— В момента.
— Нищо. Тъкмо се събуждам. Някакви новини от Джул?
— Още не, което можем да приемем като добър знак.
— Всъщност разглеждах едно старо списание на Американската асоциация на пенсионерите, оставено от някой в стаята, и решавах един тест, за да видя колко знам за Майкъл Дъглас.
— И как се справяш?
— Не много добре. Не е женен за Анет Бенинг.
— Не е. Това е Уорън Бийти. Майкъл Дъглас е с Катрин Зита Джоунс.
— Стига бе! Много са различни.
— Но му е съпруга, Стюарт. Съпругата му е Катрин Зита Джоунс.
— Разбрах те и първия път. Но тогава кой е известният му баща?
— Ще ти подскажа. Имат една и съща фамилия.
— Не знам. Джон? Питър? Тони? Райън?
— Прочутият Тоби Дъглас?
— Стивън? Има ли Стивън Дъглас?
— Той е спорил с Линкълн, така че отпада. Какво ще кажеш за Кърк?
— Кърк Дъглас! Но той не е достатъчно възрастен, за да е баща на Майкъл, нали?
— Би трябвало да е, защото наистина му е баща. Още нещо за Майкъл Дъглас, което не ти е ясно?