Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
— Още не сме стигнали до ненормалните неща.
— А какви са те?
— Състоянието на психиката й, което за малко не стана причина двамата с Карин да се разделим преди доста време. — Стюарт разказа подробно на Джина как през пубертета Ким поставила на изпитание търпението и на двамата с всякакъв вид нестандартно поведение, докато накрая Карин не решила, че дъщеря им страда от „класически“ дефицит на вниманието и трябва да започне редовен прием на риталин. — Проблемът беше — продължи Стюарт, — че аз не вярвам особено на версиите за този дефицит на вниманието, които образованите колеги медици на Карин възприемат.
— Като какво?
— Като валидно за всички случаи обяснение за огромната енергия и за разрушителното поведение на някои младежи. Смятах, че ако дъщеря ми толкова отчаяно се нуждае от внимание, може би се дължи на факта, че не получава достатъчно от родителите си, включително и от мен. Затова започнах да я водя на разни места — сред природата, по горите, на обичайните места. — Той сви рамене. — Това като че ли помогна за известно време. Поне не се налагаше да я мъкна насила.
— И какво стана?
— Ами накрая, както обикновено, се оказа, че Карин е по-права от мен. — Той спря и погледна Джина право в лицето. — Всъщност установихме, че Ким страда от раздвоение на личността, което наричаха маниакална депресия. Трябва редовно да приема литий, защото иначе не функционира както трябва в реалния свят. И за съжаление в класическия случай, а тя е такъв, болният забравя или не иска да си взема лекарството. Когато го взема, е добре, обаче всичко в живота й е някак монотонно и досадно, а тя ненавижда това. Иска да бъде в кулминацията на маниакалността. Затова спира хапчетата и започва да чупи и да изгаря неща. Знаеш ли, онзи път… — Той внезапно замълча и погледна над главата на Джина към безоблачното небе. — Не, няма значение — промълви Стюарт по-скоро на себе си.
Джина обаче постави ръка върху неговата.
— Какво няма значение? Кой път?
Стюарт въздъхна и посочи към пейката встрани до алеята.
— Искаш ли да поседнем за момент?
И й разказа какво се бе случило всъщност, когато преди пет години съседите повикали полицията, когато чули „трошенето на съдове“.
Стюарт бе извадил един трик от торбата с писателските си хитрини и бе разказал на Джина историята, без да споменава извършителя. Наистина била хвърлена чиния и Карин наистина била порязана, но не той хвърлил чинията, а Кимбърли.
Стюарт и Карин били единодушни, че няма да допуснат дъщеря им да бъде обвинена за нападението. Животът й щял да бъде достатъчно труден — дори да успеела да се стегне и съвестно да взема лекарството си — и без допълнителния товар на криминалното досие. Това лято Ким отново престанала да взема хапчетата си, което довело до поредица от огромни и доста шумни караници между Ким и родителите й.
Виковете, които чули съседите? Били Ким и Стюарт, дъщеря и баща, а не Карин и Стюарт, съпруга и съпруг. А когато полицията дошла, двамата с Карин заедно разиграли театър и се държали така, все едно се били скарали — отново за да защитят дъщеря си.
Той седеше на пейката и се взираше в празното пространство отпред. Две чайки бяха кацнали на тревата от другата страна на алеята и воюваха за едно пържено картофче. Джина се прокашля и каза:
— Знаеш ли, можеш да кажеш това на Джул. Ако не смята, че си удрял съпругата си, много от проблемите ще изчезнат.
Стюарт обаче поклати глава:
— Ще се разчуе. А на Ким и без друго й е достатъчно трудно.
— Може и да не се разчуе. Джул умее да пази тайна.
— Не знам. Нищо не знам. — Той въздъхна дълбоко. — Искаш ли пак да повървим? — След като изминаха известно разстояние, Стюарт продължи: — Всяка част от тази история е свързана с много вина. Истината е, че проблемите на Ким — дори самата Ким — отровиха взаимоотношенията между мен и Карин. Карин се затвори в своя свят на обществено положение, пари и слава, а аз се отдръпнах, за да не се налага непрекъснато да се сблъсквам с всичко това. Когато бях у дома, се опитвах да бъда добър съпруг и баща, струва ми се, но знаех, че не мога да направя нищо, за да помогна на дъщеря си или за да подобря отношенията си с Карин. Просто така стояха нещата. Освен това бях прекалено слаб или… и аз не знам… прекалено безсилен да сторя каквото и да било.
— Смятал си, че вината е твоя.
— Наистина беше така. Всъщност аз много исках да имаме дете. Ако зависеше от Карин, това никога нямаше да се случи и нещата щяха да са по-добре.