Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
На бюрото си Харди се смръщи и кръстоса ръце пред гърдите си.
— Може би е забравил.
— Забрави ли да спомене и глобата, която е получил миналия петък вечерта?
Джина се облегна назад, кръстоса крака и вдигна ръка към устата си.
— Петък вечер? — попита тя.
Още едно кимване от страна на Хънт.
— На път за Екоу Лейк. Спрял го е пътен полицай на магистралата. Джул намерил полицая и говорил с него.
— Бил е доста деен — каза Джина.
Хънт се съгласи.
— Той смята, че разполага с голям случай. Такива не се срещат всеки ден.
— И какво е казал полицаят? Спомнил ли си го е?
— О, да. Без никакъв проблем. Разпознал е името. И той е почитател на произведенията на Стюарт. И точно затова не го е арестувал.
— О, Боже! — Джина поклати невярващо глава. — За какво е щял да го арестува?
— Казал на Джул, че щял да измисли нещо. Нарушаване на реда, съпротива при арест, заплашване на полицай…
— Заплашил го е?
— Напсувал го е. За повечето ченгета това е почти същото. Следва лошата част.
— Има и по-лошо?
— Ами, ти прецени. След като онзи полицай разпознал Стюарт, той малко се поуспокоил и му разказал за ужасния скандал, който току-що имал със съпругата си. Как му заявила, че иска да го напусне. Разказал на човека, че бил тръгнал нагоре към планините, защото ако останел с нея, щял да я убие.
— С тези думи? — попита Джина.
— Според Дев, доста дословно — каза Хънт.
— Джина, този тип, Стюарт, клиентът ти, по кое време ще дойде тук? — намеси се Харди.
Джина погледна часовника си.
— След около час. Джул ще пристигне в десет.
— Инспектор Джул спомена ли нещо за белезници? — попита Харди.
— Снощи каза, че не е искал заповед. — Изражението на Джина издаваше чисто възмущение. — На теб Девин каза ли нещо за арест, Уайът?
— Не. Иска повече доказателства. Очевидно има и други проблемни въпроси?
Това беше въпрос.
— А, нищо важно — отговори Джина саркастично. — Само застрахователна полица за три милиона долара, още няколко милиона, които ще минат под негово управление, да не говорим за възможната любовна връзка със сестрата на мъртвата му съпруга.
— Шегуваш се за последното, нали? — каза Хънт.
Тя го погледна.
— Е, той го отрече. А съдейки по това, което разбрах, откакто съм дошла тук сутринта, явно е вярно.
Когато Филис се обади в кабинета й и съобщи, че клиентът й е отвън във фоайето, Джина каза, че идва след секунда, но не се помръдна. През последните петнайсет минути, откакто бе слязла от кабинета на Харди, бе седяла възможно най-удобно в най-хлътналия си фотьойл. Подобно на Уес Фаръл и тя нямаше формално бюро в ъгловия си кабинет. Затова седеше със здраво сключени ръце пред себе си и се опитваше да овладее същинското цунами от ярост, което внезапно я бе заляло вследствие разкритията на Уайът Хънт за нейния клиент.
Погледна надолу към ръцете си. Кокалчета й бяха побелели, ставите й — сковани. Вдигна ръцете си към лицето и ги прокара надолу по бузите си. Накрая си пое дълбоко дъх и се изтласка нагоре от стола си.
Докато прекосяваше дългия коридор към секретарското място, Джина долавяше собствените си отсечени и отекващи стъпки. Стигна до фоайето и лепна подобие на усмивка на лицето си, когато доближи Стюарт.
— Добро утро — изчурулика тя, престорено ведро. — Точно навреме.
— Старая се да се харесам — каза той с плахия си изговор, макар да му костваше усилие. Стюарт се бе избръснал, беше сресал косата си и бе облякъл по-хубави дрехи — панталон и пуловер, — но изглеждаше по-покрусен, отколкото предния ден, беше с мътен поглед и бледен. — От полицията дойдоха ли вече?
— След малко. Последвай ме, ако обичаш…
Джина искаше да избегне безсмисленото бърборене, затова се обърна и тръгна към кабинета си. Влезе първа, седна на ергономичния си стол и се завъртя с лице към него. Стюарт стоеше на няколко крачки от вратата с ръце в джобовете си, напомняше на куче, което чака да му кажат какво да направи.
— Би ли затворил вратата?
След като го направи, той отново се обърна към стаята.
— Къде? — попита той.
Тя махна с ръка.
— Където и да е. Няма значение.
Той избра канапето, вероятно защото бе обърнато с лице към нея. Облегна се, облегна глезена си върху коляното, протегна ръка покрай възглавниците и се отпусна назад.
— Така — каза той.
— Така. — Джина не се изкушаваше да му окаже никакво съдействие, но почака един дълъг миг и когато той не направи нищо, тя омекна. Каквото и да бе извършил в действителност — а тя му беше ядосана за това, каквото и да беше, — той бе човекът, чиято книга беше чела снощи, който бе раздвижил нещо в душата й.