Гибелта на царете [bg]

След това никой вече не му се подиграваше и хармонията и балансът изпълниха живота му. В редките случаи, в които някой ги поставяше в опасност, Алкей откри, че кинжалът носи незабавно облекчение.

Не и днес обаче, помисли си царят раздразнено. Днес нямаше никакъв баланс.

Вчера тъкмо се готвеше да се премести до двореца си на западния бряг, далече от суровите северни ветрове на зимата. Две от жените му бяха бременни, а третата — прекрасно безплодна. Търговският сезон се бе оказал по-печеливш от миналото лято, въпреки войната. Изглежда боговете му се усмихваха. После микенската галера се върна и сега — след като пътуването му на югозапад бе отложено — Алкей беше принуден да се прави на добър домакин пред двете създания на Агамемнон — змията и лъва. И двете бяха опасни.

Светлоокият посланик Клейтос изтъкваше колко много ще се радва цар Агамемнон, ако следващото лято минойското зърно може да се използва, за да нахрани армиите на запада, веднъж щом започне нахлуването в Троя.

Клейтос си каканижеше и Алкей почти не го слушаше. Беше чувал всичко и преди. Минойското зърно се доставяше из цялата Велика зеленина и печалбите бяха високи. Да снабдява Агамемнон щеше да бъде — както Клейтос неискрено го определи — „проява на вяра”. Той твърдеше, че печалбите за царя на Миноя ще са високи и платени от оплячкосаната съкровищница на Троя. Алкей едва удържа усмивката си при тези думи. Както бе казал някога баща му: „Не дърпай зъбите на лъва, преди да си видял мухите по езика му.” При мисълта за лъвове, той прехвърли погледа си към втория микенец, война Персион.

Едър, с черна разклонена брада Персион мълчеше, поставил ръка на меча си. Алкей познаваше този тип. Арогантността в очите му говореше за постигнатите победи. Той беше войн, касапин, а понякога вероятно и убиец по поръчка. Персион стоеше немигащ и неподвижен като статуя, а самото му присъствие представляваше безмълвно предупреждение. Онези, които се противопоставяха на желанията на Агамемнон, не оцеляваха дълго.

Алкей се облегна назад и поиска още вино. Един слуга прекоси мегарона и напълни чашата му. Студен ветрец духаше из старата сграда и царят стана, за да отиде до пламтящия мангал, разположен до северната степа. Клейтос го последва.

— Тази война ще бъде спечелена през лятото — каза той. — Най-великата флотилия, виждана някога, ще отведе седемдесет хиляди мъже до стените на Троя. Градът не може да преодолее мощта ни.

— Интересно — замислено промърмори Алкей. — Греша ли или и миналата година пак спомена нещо подобно?

— Имаше неочаквани забавяния — отвърна Клейтос и устните му изтъняха. — Но те уверявам, че тази година това няма да се случи.

Алкей се усмихна вътрешно.

— Прости ми — каза той меко. — Но в какво ме уверяваш — че не очакваш да има повече неочаквани забавяния? Ако ги очаквахте, така или иначе нямаше да са неочаквани. Това е в природата на изненадата, Клейтос. Тя винаги е неочаквана. Така че всъщност ти твърдиш, че принц Хектор и неговият Троянски кон, своенравният Приам и смъртоносният Еней вече нямат с какво да ви изненадат. Смели твърдения, ако ми позволиш да отбележа.