Гибелта на царете [bg]

— Хвани се за някое въже — нареди й. Тя го послуша и Гершом се надигна на свой ред, за да седне до нея.

Времето се влоши още повече и дъждът се превърна в истински потоп. Гершом виждаше как гребците се бореха с греблата см и чу Хеликаон да им крещи още заповеди. Хвърляйки поглед през борда, египтянинът мерна няколко скали наблизо. В неравна битка с вятъра, „Ксантос” бавно успя да стигне до убежището на носа.

Защитен зад високите скали от най-лошия вятър, корабът се успокои. Хеликаон нареди да приберат греблата и да пуснат котва. Гребците се изправиха от пейките си, протягайки мускули и правейки по няколко крачки по палубата.

След известно време дъждът поотслабна и по небето започнаха да се появяват кръпки синева. Гершом погледна надолу към тъмнокосото момиче, сгушено в него.

— Вече си в безопасност — каза й той с надеждата тя да се отдръпне.

— През цялото време бях в безопасност — отвърна Касандра и облегна глава на рамото му.

— Глупаво момиче! Вратът ти можеше да се счупи като клечка!

Тогава тя се засмя.

— Не ми е писано да умра на тази лодка.

— О, да, наистина. Хеликаон ми каза, че ще живееш вечно.

Касандра кимна и се усмихна.

— Ти също.

— Това е хубава мисъл. Умирането никога не ми е харесвало.

— О, ще умреш — отвърна тя. — Всеки умира.

Гершом се раздразни, но се опита да не го показва. Момичето беше докоснато от луната. И все пак въпросът не можеше да не бъде зададен.

— Как можем хем да живеем вечно, хем да умрем?

— Имената ни ще живеят вечно. — Тя се намръщи и наклони глава. — Да — каза след малко. „Вечно” не е точно. Ще дойде ден, в който няма да е останал никой, който да помни. Но това е толкова, толкова далече, че можем да кажем и „вечно”.