![Крадецът на закуски [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/0/kradect-na-zakuski-bg-download.jpg)
Крадецът на закуски [bg]
- Автор: Камиллери Андреа
- Серия: инспектор Монтальбано #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Книгопис
- ISBN: 978-619-7067-19-4
- Переводчик: Весела Лалова Цолова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Крадецът на закуски [bg]». Краткое содержание книги:
Ливия тихичко започна да плаче.
Остана сам, Ливия беше отишла да си легне при Франсоа. Монталбано не знаеше какво да прави, затова отиде и седна на верандата. В небето се провеждаше нещо като дуел между гларуси. На плажа една двойка се разхождаше, като от време на време си разменяха по някоя целувка, но вяло, сякаш изпълняваха сценарий. Влезе вътре, взе последния роман на горкия Буфалино11, онзи за слепия фотограф, и се върна пак да седне на верандата. Погледна корицата, после — титула, и го затвори. Не успяваше да се съсредоточи. Чувстваше как бавно в него започваше да расте някакво силно притеснение. Изведнъж разбра причината.
Ето това беше вкусването, въведението към спокойните семейни неделни следобеди, които го очакваха — може би вече не във Вигата, а в Бокадасе. С дете, което, събуждайки се, щеше да го нарича татко, подканяйки го да си поиграе с него…
Паническата атака го хвана за гушата.
10
Трябваше да избяга незабавно, да се изплъзне от тази къща, която му подготвяше семейни засади. Докато се качваше в колата си, му се прииска да се разсмее заради шизофреничната атака, която преживяваше. Рационалното в него му подсказваше, че може много добре да овладее новата ситуация, която впрочем живееше само в неговото въображение, но ирационалното го подтикваше към бягство — така, без много размишления.
Пристигна във Вигата и отиде в полицейското управление.
— Има ли новини?
Вместо да му отговори, Фацио на свой ред го попита:
— Как е момченцето?
— Много добре — отговори му, леко отегчен. — И така?
— Нищо сериозно. Безработен с тояга влязъл в супермаркета и започнал да чупи витрините…
— Безработен? Ама какво говориш? При нас има ли все още безработни?
Фацио се смая:
— Разбира се, че има, комисарю, не го ли знаете?
— Честно казано, не. Мислех си, че всички вече са си намерили работа.
Фацио вече съвсем не успяваше да следва мисълта му:
— И къде смятате, че ще си намерят работа?
— В разкаянието, Фацио. Този безработен, който чупи витрините, е бил гадняр още преди да стане безработен. Спря ли го?
— Да, господине.
— Отиди да го намериш и му кажи от мое име да се разкае.
— И за какво?
— Да си измисли нещо. Да покаже обаче, че се е разкаял. Каквато и да е щуротия, може би и ти ще можеш да му я подскажеш. Веднага щом се разкае, всичко ще му е наред. Ще започнат да му плащат, ще му намерят безплатно и дом, ще пратят децата му на училище. Кажи му го.
11
Джезуалдо Буфалино (1920–1996) — италиански писател, поет и автор на афоризми. Романът е „Томазо и слепият фотограф“, издаден в годината, в която Буфалино умира при автомобилна катастрофа. — Б.пр.