Който се страхува от мечки… [bg]

Автор: Фоссум Карин
Серия: Инспектор Конрад Сейер [bg] #3
Год: 2012
Язык: болгарский
Год: ЕМАС
ISBN: 978-954-357-245-8
Переводчик: Ева Кънева
Жанр: Полицейские детективы

Электронная книга - «Който се страхува от мечки… [bg]». Краткое содержание книги:

Момче на тийнейджърска възраст влиза запъхтяно в полицейския участък на малък норвежки град и с див от ужас поглед съобщава, че е открило обезобразения труп на стара жена. Убийството е станало в дома й, който се намира извън градчето, край гората. Сред дърветата момчето е забелязало притаен местния шизофреник, Ерки, който явно е избягал от клиниката за душевноболни. На другата сутрин — въоръжен мъж ограбва местния клон на банка. Крадецът взема заложник и избягва в посока на гората. Но със заложника нещо не е наред — нито хленчи, нито говори и явно не разбира какво става с него. Планът на крадеца започва да се пропуква… Всички са убедени, че убиецът на старата жена е Ерки. Освен неговата лекарка и инспектор Сейер… Въпросът кой е убиецът виси до самия край на романа. Карин Фосум поддържа по брилянтен начин напрежението, за да ни покаже накрая, че нещата рядко са такива, каквито изглеждат на повърхността. Професионална медицинска сестра, Карин Фосум работи години в психиатрична клиника, откъдето може би усвоява умението да създава изключителни в психологическо отношение образи. Днес тя е известна в родината си Норвегия като „Кралицата на криминалния роман“, удостоявана е с множество национални и международни награди, включително с Наградата за най-продаван криминален роман от чужд автор в САЩ.

Перейти на страницу:

— Бурканчето — промърмори Ерки и се огледа.

— Кое бурканче?

— С лекарствата.

— Лекарства ли вземаш? Къде си ги изгубил?

Ерки не отговори. Обходи гората с поглед, а главата му се разтресе няколко пъти.

— Да не би да пиеш антипсихотични хапчета? Щом си ги изгубил, ще минеш и без тях. Няма да изпаднеш в пристъп на буйство само защото не си ги изпил, нали?

Пристъп на буйство. От устата на Нестор се раздаде бръмчене, когато го каза, сякаш през кабел мина електрически ток. Дори не разбира значението на думата. Ерки отново тръгна.

— А и тези химикали са пълни боклуци — промърмори Морган, докато обмисляше проблема и евентуалните му последици. — Само те дърпат надолу. Вместо тях ще те почерпя с уиски — заключи той.

Ерки отново спря и прикова очи в Морган.

— Казвам се Ерки.

— Ерки?

— Дошъл съм само на гости. Ръка, която не можеш да отсечеш, целуни я.

И отново тръгна. Морган все още стоеше сред пирена, загледан след него. Внезапно го осени прозрение: самият той, пазачът, се мъкне след пленника си като куче. Ерки го изненада с пъргавината си. Вървеше много по-бързо и без усилие. Смениха си ролите. Морган го следваше запъхтяно като бабичка. Никой не знаеше къде се намират и нямаше кой да му се притече на помощ, ако се случеше нещо. Той стисна здраво револвера. Ще стигне и изстрел в бедрото, ако нещата загрубеят. Всъщност Морган нямаше намерение да му остави възможност да му навреди. Чакаше само да се смрачи. После щеше да продължи сам. Вероятно щеше да върже Ерки, за да си осигури преднина. Нищо повече. Макар че този тип като цяло го отблъскваше, нещо в него го удивляваше. Очите; странните изрази; усещането за тържественост, витаещо около него, сякаш идваше от друг свят. Морган се удиви на прозрението си: вероятно Ерки е блестящ мозък, почти гений. Морган май беше чувал някъде подобно изказване. Най-откачените всъщност били най-големите мозъци. Вероятно точно там се крие проблемът. Този тип разбира твърде много неща. Морган понаучи това-онова през годината, когато работи в психиатрична клиника. Внезапно забеляза, че разстоянието помежду им бързо се увеличава. Завтече се подире му. Обзе го тревога. Накъде са тръгнали всъщност? Как ще свърши всичко това?

— Ще спрем тук. Дават новини!

Извика ненужно силно, за да подчертае кой командва, сякаш бе започнал да се съмнява и това го плашеше. Ерки продължи да върви с валсова стъпка, напълно пренебрегвайки заповедта на Морган.

— Ей! Ерки!

Барабаните задумкаха. Ерки спря и се обърна. Мъжът зад него трепереше от гняв. „Няма по-жалка гледка от човек, изгубил контрол“ — помисли си Ерки.

— Не се прави на интересен всеки път когато ти дам заповед. Тук аз съм шефът.

Грешка. Просто държиш револвер.

Ерки стисна устни.

— Седни, ще слушаме новините. Искам да разбера какво знаят.

Почти бяха стигнали до широко било, а отвъд се виждаше още едно, потънало в мека зеленина; през мъглата изглеждаше безкрайно далеч. Морган затърси пипнешком радиото в сака. После известно време се мъчи да нагласи антената. Ерки легна в пирена по гръб и затвори очи.

— Така приличаш на мъртвец.

Морган се опитваше да проникне под обвивката му. Изучаваше го с поглед, пълен с искрено изумление.

— Как успяваш да опазиш кожата си толкова ослепително бяла под такова изгарящо слънце? — захили се той. — Но ти нали живееш в друг свят, а там цари ужасен мрак, а?

Намери местна радиостанция. Забарабани нетърпеливо с пръсти, докато музиката, изпълнена от оркестър с духови и ударни инструменти, постепенно заглъхваше.

— Слушате новини. — Чу се шумолене на хартия. — Мъж на не повече от двайсет и пет години успя да се измъкне безнаказано, след като открадна близо сто хиляди крони от банка „Фокус“ днес сутринта. Грабежът е извършен непосредствено след отварянето на банката, а крадецът е взел клиент за заложник, когато напуснал местопрестъплението. Произведен е бил и изстрел, няма обаче пострадали. Засега не са открити никакви следи от извършител или жертвата, но полицията разполага с изключително точно описание на външността му.

— Изключително точно описание ли? — намръщи се Морган.

— Крадецът е избягал от града в малка бяла кола, за съжаление прегражданията по пътя не са дали резултат.

— Какви ги дрънкат? Та аз си свалих качулката чак след като излязохме от полезрението им! — Остави радиото на тревата. — Блъфират!

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?