Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Приемане [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Приемане [bg]

Электронная книга - «Приемане [bg]». Краткое содержание книги:

В последната книга от трилогията „Съдърн Рийч“ въпросите получават отговори, истинската природа на нещата се разкрива, а ужасите се задълбочават. В Зона X, загадъчната пустош, чието съществуване в продължение на трийсет години така и остава необяснено, сега е зима. През тези трийсетгодишни изследвания Зоната отблъсква експедиция след експедиция, като отказва да разкрие тайните си. С разширяването на Зона X агенцията, натоварена с изследванията и контролирането й — „Съдърн Рийч“ — започва да се разпада. Един последен, отчаян екип прекосява границата на Зоната, решен да стигне до далечния остров, който може би крие отговорите на загадката. Ако мисията се провали, целият свят ще загине. „Приемане“ навлиза още по-дълбоко в обстоятелствата, свързани с възникването на Зона X — какво е предизвикало това неестествено явление? И колко сред многото, които са се опитвали да разгадаят Зона X, са стигнали близо до отговора, но са били безвъзвратно променени от нея? В тази последна част от трилогията „Съдърн Рийч“ някои тайни на Зона X може би намират решение, но последиците и значението им си остават все така дълбоки — и ужасяващи.
1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 110
Перейти на страницу:

Тази мисъл обаче го потискаше и след малко млъкна, без дори да спомене за плуващите в периферното му зрение неща.

— Мислиш, че нещо те е ухапало ли?

— Не, по-скоро ме убоде. Бях с ръкавица, но все пак не биваше да посягам. А може и да няма нищо общо.

Но как би могъл да знае? Моментът на усещането на неусещането — все към него се връщаше.

Тя кимна.

— Разбирам. Нормално е да се притесняваш при всички тези болести, които пренасят комарите и кърлежите. Нека да погледна дланта и ръката ти, да те прегледам и може би да успокоя тревогите ти.

Беше педиатър, но не му говореше като на дете. Умееше да опростява нещата и да стига до същественото, за което й беше признателен.

— Щерка ти често скита около фара — опита да завърже разговор той, докато сваляше ризата си, за да го прегледа.

— Да, знам. Дано не ти пречи.

— Не, само че много се катери по камънаците.

— Катерачка си е тя. Всичко иска да види.

— Може да е опасно.

Тя го изгледа остро.

— Предпочитам да ходи на фара и да се върти около хора, които познавам, отколкото да се запилее по някоя пътека.

— Така е — отвърна той; вече съжаляваше, че е повдигнал темата. — Има истински талант за разпознаване на изпражнения.

Труди се усмихна.

— От мен го е взела. Аз я научих на всичко за разните видове изпражнения.

— Ако някоя мечка се изсере в гората, Глория ще знае.

Майката се засмя.

— Може да стане учен, като порасне.

— Къде е сега?

Помисли си, че трябва да се е прибрала у дома, след като си тръгна от фара.

— До бакалията. Това момиче обича да ходи пеш навсякъде. Затова я пратих да купи мляко и разни неща за вечеря.

Бакалията, която се намираше в съседство с бара, също беше доста импровизирана.

— Нарича ме защитника на светлината.

Не знаеше откъде идва, но му харесваше.

— М-хм.

Труди се върна към прегледа.

Накрая рече:

— Не виждам никакви признаци за нещо нередно с ръката или дланта ти. Дори следа не е останала. Но е минала цяла седмица, може да се е заличила.

— Значи, нищо?

Изпита облекчение и радост, че не се е разкарвал до Блийкърсвил. Сега имаше толкова много време, което можеше да прекара с Чарли. Да хапнат скариди в някое крайпътно заведение. Да пият бира и да играят на дартс. Да отидат в мотел и да не забравят да поискат двойно легло.

— Кръвното ти е високо и имаш малко температура, но това е всичко. Яж по-малко сол. Повече зеленчуци. Ще те прегледам пак след няколко дни.

Когато си тръгна, се чувстваше по-добре; беше спазарил комбинирано заплащане — двайсет долара плюс обещанието да закове няколко разхлабени дъски на верандата, евентуално и още някакви дреболии.

Но по пътя към фара, докато мислено прехвърляше списъка със задачи, облекчението и енергичността му избледняха, изместени от промъкналото се съмнение. В дъното на всичко стоеше мисълта, че е отишъл на лекар като половинчато решение на по-голям проблем и само се е уверил, че няма да получи лесна диагноза, защото не ставаше дума за нещо просто като кърлеж или грип.

Нещо го накара да погледне назад, към остров Фейлиър, чиято далечна сянка на запад изглеждаше повече като остра извивка на бреговата линия. Там мигаше слаба червена светлина, която беше твърде високо, за да идва от нещо друго, освен от контейнеровоз, и присветваше на твърде неравни интервали, за да не е управлявана ръчно или с импровизирани средства. Местоположението му на хоризонта подсказваше, че идва от остров Фейлиър, вероятно от разрушения фар.

Светлината излъчваше шифър, който той не познаваше — съобщение от Хенри, което не искаше да получава.

Когато се прибра, звънна на Чарли, но той не отговори; сети се, че приятелят му е нощна смяна и ще лови октоподи, сепии и камбала — от тези приключения, които най-много обичаше. Сол си приготви набързо вечеря, почисти и подготви светлинното тяло. През нощта не се очакваха кораби, а прогнозата беше за спокойно море.

Залезът вещаеше красота: здрачаващото се небе вече беше осеяно със звезди. Преди да включи фара, Сол поседя няколко минути, загледан в тях и в наситено синьото небе наоколо. В такива моменти наистина се чувстваше така, сякаш живее на края на света. Сякаш беше сам по начина, по който искаше: когато сам избере, а не когато светът му го налага. Но не можеше да не забележи малката червена точка, пулсираща откъм острова, макар и засенчена от толкова много далечни слънца.

1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 110
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)