Смърт в сенките [bg]

Но заравянето в работа също не помагаше. Когато седна да вечеря с Кит й стана ясно, че призракът на Лесли не я е напуснал от мига, в който Кит спомена името й. Очевидно и Кит не можеше да се откъсне от мислите си. Изядоха рибата си в почти пълно мълчание. Никой не знаеше как да подхване темата, която вълнуваше и двамата.

Фиона се нахрани първа и побутна чинията си встрани. Пое си дъх и каза:

— Струва ми се, че ще ми е по-лесно да се успокоя, ако разбера какво точно се е случило с Дрю. Не защото мисля, че мога да помогна по някакъв начин, но… — тя въздъхна. — Колкото повече знам, толкова по-добре ще се чувствам — както винаги.

Кит вдигна за миг поглед от чинията си и срещна очите й, измъчени от спомена. Знаеше, че това, което караше Фиона да се буди с писъци от кошмарите си след смъртта на сестра си, бе именно незнанието. Тя искаше да знае какво точно се бе случило с Лесли. Против изричното желание на майка си, която категорично отказваше да изслуша подробности за смъртта на по-малката си дъщеря, Фиона бе изчерпала всички възможности, за да се добере и до най-дребния факт, свързан с ужасната съдба на сестра й. Беше се сприятелила с местните репортери, беше приложила целия си чар, за да убеди натоварените със случая следователи да й казват всичко, което знаят. И когато най-сетне успя да сглоби детайлите и да си състави представа за последните мигове от живота на Лесли, кошмарите постепенно престанаха. С течение на годините научи още много подробности за обичайното поведение на серийните убийци и изнасилвачи и картината стана още по-ясна, Фиона започна да чувства още по-ясно това, което се бе случило със сестра й.