Смърт в сенките [bg]

Берокал се усмихна.

— Докторе, и двамата знаем, че медиите изобщо не се интересуват от истинското положение. Ако надушат нещо за вас, веднага ще ви представят като някакъв детектив-чудотворец, съвременен Шерлок Холмс, който трябва да се намеси, защото полицаите са прекалено тъпи, за да си свършат работата.

— Нали затова не им казваме, че съм тук — отвърна тя. Настъпи кратко мълчание. Берокал се отклони от главното шосе и колата се закатери по стръмния хълм към хотела. Великолепната гледка остана зад гърба им.

— А вашата програма може ли да докаже, че убиецът живее в същата зона като побойника?

— Не знам дали данните ще бъдат достатъчни — отвърна тя честно. — Само две убийства не могат да ни осигурят абсолютна точност. Местата не са достатъчно. Но ще си поиграя с комбинациите и ще видим какво мога да открия. Утре сутринта би трябвало да съм в състояние да отговоря на въпросите ви.

— Сигурна ли сте, че не искате да вечеряме заедно? — попита Берокал, докато търсеше място на паркинга.

— Наистина благодаря за поканата. Но предпочитам да продължа с работата. Колкото по-бързо свърша, толкова по-скоро ще мога да се прибера у дома. А и вашето семейство сигурно би се радвало да ви види.

Той се позасмя.

— Сигурно. Но и аз като вас работя до късно тези дни.

— Аз поне ще вечерям с Кит. Той винаги успява да ме развесели, дори когато работя върху такива тежки случаи като сегашните. А честно казано, с професии като нашите рядко има поводи за смях.

Той кимна сериозно.

— Разбирам ви. Понякога, когато се прибирам след работа, имам чувството, че съм повлякъл цялата гадост със себе си. Почти се боя да прегърна децата си от страх, че мога да ги заразя с ужаса от видяното. — Той се приведе встрани, за да отвори вратата на Фиона. — Добър лов, докторе.

Тя кимна.

— И на вас, майоре.