Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Смърт в сенките [bg]
Смърт в сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Смърт в сенките [bg]

Электронная книга - «Смърт в сенките [bg]». Краткое содержание книги:

Криминалистиката няма такъв случай в аналите си — сериен убиец е избрал за своя плячка писателите на криминални романи. Полицията и профайлърите са безсилни — тези престъпления разрушават стандартните представи за мотивите и начина на действие на серийните убийци. Нещо повече — писателите загиват по начин, който копира дословно смъртта на жертвите в собствените им романи. Единствено доктор Фиона Камерън, специалист по психологическо профилиране, е склонна да повярва в съществуването на този убиец, в чието съзнание се размиват границите между фантазия и действителност. За нея залавянето му е въпрос на живот и смърт — защото мъжът, когото обича, е известен автор на криминални романи — и една от жертвите в списъка на убиеца. Трима писатели са произнесли собствените си присъди и сами са описали жестоката си смърт. Фиона Камерън навлиза в света на сенките, за да свали маската на един фантом и да се изправи срещу него в последна схватка сред мрачната пустош на шотландските планини.
„Вал Макдърмид е прекалено добра писателка, за да работи само на едно ниво. «Смърт в сенките» изследва криминалната литература и отговорността, която творецът носи за своето произведение.“ Таймс
„Романите на Вал Макдърмид рушат стандартите на жанра. Безукорен сюжет и осезаема атмосфера — надали някой може да надмине «Смърт в сенките».“ Сънди Експрес
1 ... 37 38 39 40 41 42 43 44 45 ... 201
Перейти на страницу:

— Лекцията преди всичко, нали? Само че не отговори на въпроса ми.

Фиона се усмихна.

— Надявах се да не забележиш. Ако настояваш да дам по-точен отговор, вероятно бих заложила на маниак с болезнена фиксация на тема „Подражател“. Но това са само предположения без никаква обосновка.

— Същото важи и за поместеното във „Убийства зад вестникарските заглавия“, но това не ти пречи да го четеш — изтъкна Кит. После стана и закрачи из стаята. — Звучи налудничаво, нали? Не мога да си го представя — някакъв човек следва Дрю навсякъде, като сянка, и излиза на сцената едва в мига на убийството. Човек никога не мисли за такива неща, когато пише. През ум не ми е минавало, че някой психопат може да открие историята на своя живот, описана с мои думи.

— Ако допуснеш такава вероятност, вероятно никога няма да напишеш нито ред — каза Фиона. — Лудостта на другите не е твоя отговорност. Хайде, ела и ме прегърни.

Той отиде при нея, хвана ръцете й и я изправи. После я прегърна здраво, а Фиона вдигна лице към него.

— Съществуват и други начини да не мислиш за неприятни неща, Кит — каза тя тихо. Устните му докоснаха нейните.

В старата част на Толедо, заобиколена от крепостни стени, бе настъпил часът за вечерната разходка. По Пласа де Сокодовер се разхождаха двойки, семейства и цели групи, радваха се на вечерната прохлада и разговаряха за изминалия ден под жълтата светлина на уличните лампи. В ресторантите — повечето полупразни, защото бе минал разгарът на туристическия сезон — се сервираше вечеря на туристи и местни жители. Собствениците поздравяваха любезно редовните посетители и разменяха по някоя дума с тях. Баровете бяха претъпкани, заети бяха и външните, и вътрешните маси — по-възрастните посетители пийваха по нещо за храносмилане с кафето, младите мъже оглеждаха седналите отделно момичета, които клюкарстваха и се кикотеха. Сцената на площада контрастираше странно с полутъмните улички, които тръгваха оттам към другите части на града.

В едно от кафенетата на площада Мигел Делгадо гледаше усмихнато англичанката, която работеше на рецепцията в хотел „Алфонсо Шести“. Преди две вечери успя да се запознае с нея — направи се, че се спъва в чантата й и събори чашата й. Тя бе седнала в заведението с приятели, така че не намери нищо подозрително в поведението му, когато той й поръча ново питие в замяна на разлятото. Но днес приятелите й ги нямаше. На цената на още едно питие той можеше да продължи с осъществяването на заплануваното отмъщение.

Допи кафето и сгъна вестника си. Много внимателно, за да не привлича излишно внимание, той отиде до нейната маса, поклони се леко и се усмихна.

— Buenos tardes.

Жената отвърна на усмивката му без сянка от колебание. След няколко минути двамата разговаряха оживено. Делгадо излизаше отново на сцената.

Глава 13

„… А сега на професионални теми. Научих снощи, че Блейк подписал договор с един от неделните таблоиди. Известно ти е за какво става дума — «моят живот в ада, докато бях несправедливо обвинен, че съм извършил убийството в Хампстед Хийт». Благодарение на това замина за Испания. Официалното обяснение е, че има нужда да се спаси от психическото натоварване. Разбира се, ние го следим, макар и много отдалеч. Според туристическата агенция, чиито услуги ползва, Блейк е наел вила край Фуенгирола за идущия месец. Поне в Толедо си достатъчно далеч, та не рискуваш да се сблъскаш с него в някое кафене. Обадете се, когато се върнете, за да вечеряме някъде заедно.

С обич:

Стив“

Фиона затвори писмото на Стив. Щеше да му отговори по-късно. Беше много мило от негова страна да се погрижи да ги уведоми за новините около Дрю, но тя не искаше да се разсейва с мисли за Френсиз Блейк. Имаше работа за вършене. Докато чакаше пристигането на Берокал, провери още веднъж правилно ли е насложила схемите си върху картата. Точно когато приключи, Берокал влезе забързано и започна да се извинява, че я е накарал да го чака.

— И тъй, какво ще ми покажете?

На екрана картата на Толедо не беше цветна. Улиците и алеите бяха очертани в черно на светлосив фон.

— Ето как функционира системата — започна да обяснява Фиона. — Започнах с уличната мрежа. Снощи въведох данните за събитията, които ме интересуват.

Тя не спомена, че новините от Англия бяха събудили в паметта й спомени, които й попречиха да заспи. Цяла нощ се беше въртяла в леглото и сега беше изтощена. Нямаше намерение да предизвиква съчувствието на Берокал. Нещо повече, не желаеше да дава повод на някого да твърди, че работата й е под обичайния стандарт, защото е била разстроена. Така че продължи да отпива от картонените чаши кафе, които младшите следователи бяха оставили на бюрото й, и се опита да прикрие умората в гласа си.

1 ... 37 38 39 40 41 42 43 44 45 ... 201
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)