Излъжи ме два пъти [bg]

Лежах гол по гръб, слушах глухото фучене на вентилатора, съпроводено от тропота на пералнята, и усещах как потта се стича по гърдите ми. По някое време задрямах и сънувах наниз от разпокъсани сцени. Брадясал каубой с пончо яздеше черен кон из равнините. Джоу-Джоу Баросо се смееше весело върху черния диван в апартамента на майка си, но смехът изведнъж стана зловещ и внезапно насреща ми се ухили Ейб Соколов с целия си чар на доберман пинчер.

Някой каза нещо, само че кой? Някой се оплакваше. Трябва да направиш нещо с тая врата, Джейк. Добре де, добре. Преобърнах се на другата страна и опитах да догоня сънищата. Някой запали цигара. Я виж ти, вече сънувах и миризми.

Изведнъж се разсъмна. Или може би не. Зората не те блъска изведнъж със сто и петдесет вата право в лицето. Замижах.

— Трябва да си заключваш вратата — рече гласът. Лампата щракна и изгасна. — Извинявай, че те будя, но излизам само нощем.

— Шушумига! Ти ли си?

На фона на съседските луминесцентни лампи се очерта облак цигарен дим с неясен силует в него.

— Не е Дракула, ако това питаш — отговори Баросо Шушумигата.

— Ах ти, копеле — възкликнах аз. — Неблагодарно, егоистично копеле. След всичко, което съм сторил за теб…

— Нали ти се извиних. Хайде, заспивай.

— Нямам нищо против да ме будиш. Ама за какъв дявол си ми използвал името в оная планинска компания?

— Божичко, Джейк, за тая дреболия ли се ядосваш? — изхленчи той. Както повечето мошеници, Шушумигата умееше да внушава на своите жертви, че са го наскърбили жестоко. — И това ли ще ми натякваш сега? А пък аз си мислех, че ще те зарадвам.

— Друг път недей да ме радваш.

— Канех се да ти кажа, Джейк, наистина се канех. Трябваше малко да разкрасим документите. Просто взех назаем доброто ти име, това е.

— Добре, сега искам да си ми го върнеш.

— Стига де, Джейк, ще поправим документите. Чудо голямо!

— Ти може така да си мислиш, но в адвокатското дружество ще са на друго мнение. Да не говорим за Ейб Соколов.

Той смачка цигарата в един декоративен пепелник и седна на ръба на леглото ми.

— Джейк, нуждая се от помощ.

— Аз също. Соколов смята, че съм убил Кайл Хорнбак по твоя поръчка или по собствена инициатива. Направо не го разбирам тоя човек.

— Шегуваш се.

— Не се шегувам, а Ейб няма чувство за хумор.

— Божичко, искаш да кажеш, че съм под подозрение.

Както винаги Шушумигата се тревожеше предимно за себе си.

— Обикновено става така, когато човек избяга от мястото на убийство — казах аз. — Какво си търсил снощи при мен, по дяволите?

— Опитах се да пристигна преди да тръгнеш за плажа. Предполагах, че подслушват телефона ми, значи щяха да ни търсят на Оушън Драйв. Потеглих нататък, после направих обратен завой и подкарах насам, но когато пристигнах, вече те нямаше.