Излъжи ме два пъти [bg]

Свалих гюрука на стария олдсмобил и отбих по надлеза към шосе I-95. Минах над дърветата по Саут Маями авеню, после завих по отклонението към магистралата „Рикънбакър“. Шушумигата бе казал да го чакам на Вирджиния Кий — уединен плаж близо до Аквариума край пътя за Кий Бискейн.

Всъщност Вирджиния Кий е просто шепа пясък в морето с няколко борови дървета за сянка. Мястото е чудесно за уиндсърф, тъй като плажът гледа право на изток, а на около километър и половина навътре има рифове, които спират по-големите вълни. На север е Фишър Айланд — островче с милионерски апартаменти, охранявани най-строго срещу нашествие на всякаква паплач. Наблизо е и каналът, по който туристическите кораби поемат към открито море. На север са островите Бимини, Гълфстриймът и необятните простори на Атлантика. На юг под магистралата минава каналът Беър Кът, а на запад е градската пречиствателна станция. Точно така. В своята мъдрост градските власти са избрали едно прекрасно девствено островче, за да наситят солените ветрове с колоритния мирис на човешки изпражнения. Не знам защо, но понякога имам чувството, че тъкмо Вирджиния Кий изразява най-пълно същността на Маями.

Някакъв ръждив джип чероки бе затънал в пясъка край морето. Наблизо двама стройни, мускулести младежи разтоварваха великолепни сърфове от покрива на колата си. Пет-шест платна подскачаха по вълните, тласкани от умерен североизточен вятър. Прибоят се носеше бавно към плажа на идеално прави бели черти, наричани от сърфистите „рипсено кадифе“.

Забелязах зеления ровър в сянката на дърветата на петдесетина метра от плажа. Докато се приближавах, от боровете над мен паднаха няколко зелени ароматни иглички.

Слязох от колата, облегнах се на капака и отправих поглед към сърфистите. Дори от това разстояние чувах плющенето на платната. Шушумигата не се мяркаше никъде.

Изчаках пет-шест минути.

Още го нямаше.

Може би събираше шишарки или се мъчеше да продаде акции на някой заплес.