Излъжи ме два пъти [bg]

Струваше ли ми се, или наистина тонът почваше да се променя?

— … В теб има известна доза небрежен, ленив чар. Когато се усмихваш, целите ти очи засияват и вероятно много жени те смятат за неустоим — най-вече барманки, манекенки и разни плиткоумни хлапачки.

Нещо ми подсказа, че се задава едно голямо „но“.

— Но ако смяташ, че само с усмивка и изкусителен смях ще ме вкараш в леглото си, дълбоко се лъжеш, мошенико.

— Мошенико, а? Къде остана mi corazon13?

— Това са минали работи. Честна дума, почти не ги помня.

— Не ти вярвам.

— Тъй ли? А ти какво помниш?

— Много обич — казах аз — и много тропически нощи.

— Нещо друго?

— Скандали, много скандали.

— Виж, това го помня. И помня как ме заряза.

— Все още държа на теб — казах аз и сам се изненадах от думите си.

Очите й ме измериха само за миг.

— Носталгия, Джейк. Не се увличай. В момента си фантазираш, чудиш се как да запалиш отново нещо, което отдавна е догоряло. Искаш пак да се върнеш в младостта.

— Не бях чак толкова млад.

— Играеше футбол, забавляваше се и бъдещето изглеждаше безгранично. Каквото и да си мислиш, че изпитваш сега, не е истинско.

Опитах се да определя какво точно изпитвам и дали е истинско, или не. Не беше много лесно.

— Ами, изпитвам… или по-точно се питам дали не съм се въртял около брат ти толкова много години само за да поддържам някаква връзка с теб.

— А сега?

— Сега се чудя дали не искаш да опитаме още веднъж.

За момент очите й омекнаха. Из главата й сякаш прелетя рояк мисли, но не успях да доловя нито една. Тя сбръчка чело. Не се усмихна, но и не се намръщи. Обработваше информацията, пресмяташе какво й трябва и какво не. После моментът отмина. Замисленото изражение изчезна. Сякаш се бе заставила да не отстъпва, да не проявява признак на слабост, какъвто представляваше за нея всяко чувство, освен едно — гневът. Очите й заблестяха решително, а в гласа й прокънтя стомана и огън.

— Никога, никога, никога. Що се отнася до мен, Джейкъб Ласитър, ти представляваш единствено глашатай на онзи мой пропаднал брат. И двамата сте една стока. За мен ти си враг, разбра ли?

Ама че работа! От безоблачни небеса, изведнъж се озовах в тропическа буря. Бях буквално потресен от тази внезапна ярост.

— Не разбирам — казах аз.

Тя духна облаче дим в лицето ми — доста трудна работа, когато го правиш срещу вятъра.

— Ти си безнадежден. Защо не вземеш да направиш нещо полезно? Например да откриеш брат ми и да го доведеш.