![Торбарите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/0/torbarite-bg-download.jpg)
Торбарите [bg]
- Автор: Роббинс Гарольд
- Серия: Торбарите #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: „М-Л“
- Переводчик: Ивайла Нецова
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Торбарите [bg]». Краткое содержание книги:
В гласа й пак се появи предизвикателна нотка.
— Така ли смяташ?
Той усети как пръстите й леко докоснаха бедрото му и напипаха члена му под одеялото. Тя рязко отметна одеялото настрана и притисна глава към скута му. Той усети движенията на устните й и изведнъж го облада гняв. Дръпна главата й за косата.
— Какво се опитваш да докажеш? — пресипнало попита той.
Дишането й беше тежко и неравномерно.
— Че си мъж! — прошепна тя. — Единственият мъж, който може да ме задоволи.
Той я загледа, без да проговори.
— Ти си единственият, Невада — продължи тя. — Зная го. Чувствувам го вътре в себе си. Ти можеш да ми върнеш целостта. Така че никога вече да не се страхувам.
Тя пак насочи главата надолу, но ръката му я задържа. Очите й бяха разширени и отчаяни.
— Моля те, Невада, моля те! Нека ти докажа как мога да те обичам! — И пак се разплака.
Изведнъж той се изправи на крака и отиде при камината. Разбърка жаравата и струпа още подпалки и един пън. Само след миг из стаята се разля топлина. Обърна се и я изгледа. Тя продължаваше да стои на пода пред кушетката, вперила очи към него.
Той бавно пристъпи към нея.
— Когато те поканих тук, Рина, мислех, че постъпвам правилно. — Той седна и си взе цигара.
Преди да успее да я запали, тя му поднесе клечка кибрит.
— Да, Невада? — подкани го тихо тя.
Пламъче проблесна в очите й и замря с угасването на клечката.
— Не съм мъжът, когото търсиш, Рина.
Пръстите й леко докоснаха бузата му.
— Не, Невада! — бързо възрази тя. — Това не е вярно.
— Може би не — каза той и слаба усмивка пробягна по устните му. — Но ми се струва, че съм още доста млад. Виждаш ли, всичко, което ми се иска да направя с теб е… да те чукам, чукам, чукам!
Тя го изгледа продължително и също се усмихна. Бързо се изправи, взе цигарата от устата му. Докосна с устни неговите, след което отиде при камината и се обърна с лице към него. Сложи цигарата в устата и дръпна дълбоко.
После направи леко движение и пеньоарът се свлече на пода. Скачащите пламъци озариха тялото й в златно и червено. Бързо захвърли цигарата в камината зад гърба си и тръгна към него.
— Може би така е по-добре — каза тя, сгушвайки се в протегнатите му ръце. — Сега можем да бъдем приятели.
8.
— Спектакълът закъсва — съобщи касиерът.
Невада погледна Рина. Тя наблюдаваше през прозореца на билетния фургон последната сцена от „Дивият Запад“ на арената. Неподвижният, топъл въздух едва донасяше до тях виковете на каубоите.
— Колко закъсва? — запита Невада, откъсвайки очи от нея.
— Достатъчно — каза равнодушно касиерът. — Ангажирани сме една седмица след представлението на Коди „Бъфало Бил“, за цялото лято. Ако тези две седмици са показателни, ще влезем с четирийсет хиляди този сезон.
Изтръбяването на рог оповести атаката. Невада се размърда на неудобния стол и започна да си свива цигара. Представлението беше към края си, кавалерията галопираше към обсадените заселници. Той мушна цигарата в устата си.
— Как допуснахте тази глупава работа? — запита той с провиснала на устните цигара.
— Не съм виновен аз, Невада — бързо отговори касиерът. — Мисля, че импресариото ни е прецакал.
Невада не отговори, запали цигарата.
— Какво смятате да правите? — тревожно запита касиерът.
Невада напълни гърдите си с дим.
— Да изкарам сезона.
— При четирийсет бона загуба? — възкликна касиерът. — Не можем да си позволим загубата на толкова пари.
Невада го изгледа. Лицето на касиера бе зачервено и развълнувано. Чудеше се дали човекът е наистина разтревожен. Не се касаеше за загуба на собствените му пари.
— Не можем да си позволим друго — каза Невада. — Сбием ли се, ще загубим всичките си ценни хора. Освободим ли ги сега, следващия сезон няма да можем да ги ангажираме.
Невада се изправи, пристъпи към прозореца и погледна навън. Индианците се измъкваха в галоп от арената, а викащата конница ги гонеше по петите. Той се обърна към касиера:
— Ще отведа мисис Корд до гарата. Ще се отбия в кантората на импресариото на връщане. Изчакайте ме тук. Ще се върна.
— Добре, Невада — съгласи се касиерът.
Невада улови Рина под ръка и двамата слязоха по стъпалата на фургона. Прекосиха полето към колата му. Край тях сновяха изпълнители, подгонили конете си към конюшнята, яздейки към своите фургони, за да се преоблекат, или подвиквайки един на друг проектите си за прекарване на вечерта.