Торбарите [bg]

— Не мога — отвърна. — Страхувам се.

Погледна я въпросително.

— Страхуваш ли се, Рина? От какво се страхуваш?

Тя се раздвижи в креслото.

— Боя се какво ще стане с мен.

Той се засмя тихо, насърчително.

— Всичко ти е наред. Млада си. Целият живот е пред теб.

Само лицето й проблясваше в мрака.

— Зная — прошепна тя. — И аз това си казвам. Но бедата е там, че не го вярвам.

Изведнъж тя коленичи на пода пред него.

— Трябва да ми помогнеш, Невада!

Той протегна ръка и погали косата й.

— Всичко минава с времето, Рина. — Увери я той.

Ръцете й уловиха неговата.

— Не разбираш, Невада — каза дрезгаво тя, — аз винаги съм имала това чувство. Преди да се омъжа за Корд, преди да дойда насам. Дори когато бях малко момиченце.

— Струва ми се, Рина, че всеки изпитва това понякога.

Гласът й беше все така дрезгав и изпълнен с ужас:

— Но не като мен! Аз съм различна. Ще умра млада от някаква ужасна болест. Зная го, Невада. Чувствувам го отвътре.

Невада стоеше спокойно и ръката му разсеяно галеше косата й докато тя плачеше.

— Всичко ще се промени, когато се върнеш на Изток — каза тихо той. — Ще има млади мъже там и…

Тя вдигна глава и го погледна. Първите проблясъци на утринната светлина осветиха чертите й. Очите й бяха широко отворени и блестяха от сълзите.

— Млади мъже ли, Невада? — запита тя и гласът й беше изпълнен с укор и презрение. — Те са едно от основанията да се страхувам. Не мислиш ли, че ако не беше така, щях да се омъжа за Джонас, а не за баща му?

Той не отговори.

— Всички млади мъже са еднакви — продължи тя. — Искат само едно от мен. — Устните й се дръпнаха към белите зъби и тя изплю думите към него. — Да ме чукат! Нищо друго, а само да чукат, да чукат, да чукат!

Той я изгледа вторачено, шокиран от жлъчното, разчленено на срички изговаряне на така познатата дума. После всичко отмина и той се засмя.

— Какво очакваш, Рина? — запита той. — Защо ми казваш това?

Очите й гледаха в лицето му.

— Защото искам да ме опознаеш — каза тя. — Искам да разбереш каква съм. Никой мъж не ме е разбирал.

Цигарата опари устните му. Той бързо я изгаси.

— Защо точно аз?

— Защото не си хлапак — бързо отговори тя. — Зрял мъж си.

— А ти, Рина? — запита той.

Очите й блеснаха предизвикателно, ала гласът издаваше нейната неувереност.

— Мисля, че съм лесбийка.

Той се засмя.

— Не се смей! — каза бързо тя. — Това не е лудост. Била съм с момичета, била съм и с мъже. И никога не съм била задоволявана от мъж, от никой мъж така, както от жена. — Тя се засмя горчиво. — Мъжете са такива глупаци. Толкова лесно е да ги накараш да повярват това, което желаеш. Зная всички номера.

Мъжкото му самолюбие се обади:

— Може би е така, защото никога не си попадала на истински мъж.