Доктор Стъклен [bg]

Инспекторът погледна часовника си и плъзна поглед по натовареното движение в търсене на кабриолет. Мина Касъл Стрийт и Дейл Стрийт открай докрай, преди да мерне свободен кочияш.

— Към Гладстоун Кресънт и по-бързо.

— Ще се постарая, сър.

Кабриолетът се бореше със задръстванията, а Лангтън през цялото време се надяваше доктор Редфърс да го изчака. Инспекторът не беше очаквал, че разговорът с Патерсън ще се проточи толкова. Изгубено време ли беше това? Патерсън беше потвърдил думите на мисис Гриздейл, на сестра Райт и на професора: дѐлваджиите съществуваха. Сега Лангтън нямаше друг избор, освен да ги приеме за истина.

Въпреки това не беше редно да иска от Патерсън да обмисля как да заложат капан на Стъклен. В края на краищата, ролята на дѐлваджиите в случая Кеплер навярно беше съвсем малка. С ръка на сърцето Лангтън трябваше да признае, че няма право да моли Патерсън да му помогне в разиграването на толкова опасна и вероятно неетична комбинация. Ситуацията може би щеше да е различна, ако целият случай с Кеплер се въртеше около дѐлваджиите, но Лангтън трябваше да признае, че всъщност се занимава с тях, за да помогне на Сара и да успокои самия себе си. Малко остана да помоли кочияша да обърне кабриолета.

— Гладстоун Кресънт, сър.

Лангтън плати и изкачи стъпалата пред триетажната къща, разположена срещу добре поддържан градски парк, опасан с ограда от ковано желязо. Звънна на пиринчения звънец и зачака. По-голямата част от къщата тънеше в мрак, дори в стъклото над вратата не се мяркаше светлинка, само в стаята вляво от входа смътно светеше. Приемният кабинет на Редфърс.

Лангтън позвъни отново. Никакъв отговор. Явно Редфърс беше останал до късно и не желаеше да го безпокоят. Това обаче не отговаряше на въпроса защо прислужничката не отваря вратата. Лангтън се поколеба, хвърли поглед в двете посоки на тихото улично кръстовище и пробва бравата. Топката се завъртя свободно в ръката му.

— Редфърс? Аз съм, Лангтън.

Студеното антре водеше към други, все така тъмни стаи. Лангтън се вмъкна вътре, притвори вратата и остана на място, вслушан напрегнато. Цъкане на стенен часовник. Никакви гласове. Никакъв далечен говор. Никакво движение.

Тесният килим в средата на антрето заглуши стъпките на инспектора. Той си припомни последното си посещение тук и се помъчи да се сети за разположението на помещенията в къщата. Отвори първата врата вдясно и се озова в чакалнята. Сияние от умиращ огън зад решетката на камината. Празни корави дървени столове, наредени около солидна маса. Растения в саксии.

Приемната на Редфърс се намираше в противоположната страна на чакалнята. Лангтън отиде до затворената врата на кабинета и прилепи ухо до нея, но чу само собствения си пулс. Посегна към бравата. Сетивата му се бяха изострили до крайност: мирис на дезинфектант и тютюнев дим, усещането за студения пиринч в дланта му, когато завъртя дръжката на бравата. Очите му, привикнали към слабата светлина, процеждаща се изпод вратата, огледаха за миг стаята на секретарката, която приемаше пациентите на доктора. Бюрото ѝ беше съвършено празно и чисто, отгоре клечеше само пишещата машина със затворен капак. Шкафовете с картотеката — заключени. Пълен ред.