Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
Стивън впери поглед в пленницата си. С известно задоволство забеляза, че тя се страхува. Обаче въпреки надигащите в очите й сълзи стоеше гордо изправена. Несъмнено тази жена бе от сой.
— Сигурно се боиш от мен.
— Бях длъжна да избягам.
— Разбира се, че си била, принцесо.
Тя се стресна и побеля като смъртник.
— Коларят не знаеше, че съм там — продума най-накрая Мери. Очите й се разтвориха широко и се заковаха в лицето му.
— Ще постъпиш по-мъдро, ако защитаваш себе си, а не него — каза Стивън. Усмивката му беше смразяваща. — Принцесо?
Тя си пое дъх.
— Длъжна бях да избягам. И да те измамя.
— Длъжна ли беше да ми отдаваш девствеността си? — Стивън не го интересуваше, че всичките му хора го чуват. Намерението му беше цялото кралство да разбере, че Мери е спала в леглото му.
Гърдите й се надигнаха. Тя се изчерви.
— Много по-добре е да бъда обезчестена, отколкото да ти стана заложница.
Той вдигна вежда.
— Пожертвала си честта си, за да спестиш откупа на баща си? — В гласа му се долавяше недоверие.
— Много добре те познавам! — извика Мери. Стисна юмруци, но потрепера. — Ти ще го ограбиш, нали? Ще искаш нещо, много по-скъпо от среброто — ще искаш земя!
Той я изгледа втренчено.
— Наистина смятам да поискам нещо повече от сребро.
— Кога? — запита Мери. По бузата й се стече влажна струйка. — Кога ще поискаш откупа си? Кога ще си ида вкъщи?
— Двамата с Малкълм трябва да се срещнем.
Мери кимна. По брадичката й се стичаше самотна едра сълза.
Стивън едва не протегна ръка да я избърше. Копнежът по Мери го измъчваше и го караше да се чувства неловко. Беше съвсем ясно, че опасното й положение я терзае и затова тя желае да го напусне. Предишната нощ не я беше подтикнала да жадува за него. Несъмнено тя ще отхвърли всичките му опити да я утеши. Той се поколеба. Раздираха го противоречиви чувства. Каза си, че трябва да внимава с тази дете-жена. Най-сетне изрече неловко:
— Потърпи, госпожице. Накрая и двамата ще спечелим много от тези събития.
Мери вдигна юмрук и затърка мократа си буза. Жестът й беше съвсем детински и увеличи неудобството на Стивън.
— Не — прошепна тя, — ти ще спечелиш, не аз. Защото се провалих. Провалих и своята страна, и краля.
Той пак се слиса.
— Говориш като мъж! От една жена не се очаква да надхитря мъжете, госпожице. Всъщност се държиш като мъж. Не съзнаваш всички последствия от постъпките си. Невъзможно е да спечелиш. Твърде глупаво действаш, разбери.
— Много добре съзнавам какво върша — Мери вирна брадичка и сви устни. — Постъпих така, както трябваше. Аз съм дъщеря на шотландец.
Нещо пламна в него.
— Удивителна си, наистина — прошепна той. И си помисли за сина, който тя ще му роди. Той ще бъде умен, силен и горд. След това каза: — Хайде да се върнем и да започнем отново.
Протегна ръка към нея.
Тя го изгледа гневно през сълзи. Дръпна ръката си.
— Нищо няма да започваме! Баща ми ще те убие! А аз ще танцувам на гроба ти!
Стивън забеляза, че ръката му още е протегната. Изчерви се и я отпусна.
— Малкълм ще опита, но на твое място бих се помъчил да го разубедя, защото баща ти вече не е млад, а аз съм в разцвета на силите си.
Момичето пак пребледня.
— Ще кръстосаш меч с баща ми?
Той съжали за думите си. Не за пръв път се учуди как е възможно някой да обикне негодник като него.
— Само ако съм принуден.
— Мили боже — изстена Мери. — Представям си ви вас двамата как обсъждате откупа ми! — Мери се устреми цяла към него. — Моля те, не убивай баща ми!
Постъпваше съвсем правилно, разбира се, като оставаше вярна на Малкълм. Но Стивън й се разгневи за тази вярност, без сам да разбира защо й се сърди точно сега, когато тя го отхвърли категорично. Разбира се, нямаше никакво значение дали тя го мрази или не. Светът беше пълен със злобни жени.
— Защо не опиташ да се държиш по-учтиво? Може би тогава ще ме убедиш. Защо не се държиш като жена?
Лицето й стана пепеляво.
— След като знаеш коя съм, нима пак ще искаш да ти топля леглото?
— Не казах това, госпожице. Може би ти си тази, която копнее за близост като снощната.
Отначало Мери не отвърна, но лицето й придоби страдалчески израз.
— Как ми се иска да приличах повече на сестра си Моди — прошепна тя.
Цялото му необяснимо съчувствие, примесено с малко гняв, се изпари.
— Не знаех, че Малкълм има и друга дъщеря — изрече рязко Стивън. Наличието на друга дъщеря променяше всичко. Мери може да бъде принесена в жертва, докато Моди заеме мястото й в плановете на Малкълм. Стивън се запита дали, ако дръзне да закара Мери насила до олтара, Малкълм ще откаже да признае женитбата.