Убиецът на президента
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Убиецът на президента». Краткое содержание книги:
Бившият командос и настоящ военен адвокат е изпратен в Отдела за специални проекти на ЦРУ — нова структура, специализирана в борбата с най-големите заплахи за националната сигурност. Когато началникът на канцеларията на Белия дом е брутално убит, а до трупа му е открита бележка с обещание за нови жертви, сред които е и президентът на САЩ, той разбира, че е изправен пред най-голямото предизвикателство в своята кариера. В екип с чаровна специалистка по психологическо профилиране от ФБР Шон се впуска в атака.
Анонимен сайт в интернет обявява награда от 100 милиона долара за главата на американския президент, а подозренията падат върху безследно изчезнал агент от тайните служби. Едва след приключилата с престрелка драматична ситуация, в която самият той е заложник, Шон си дава сметка, че силите на реда са допуснали огромна грешка, която е длъжен да поправи.
Завряла нос в книгите, Джени си отбелязваше заглавията.
— Ще ти кажа какво ми изглежда извън синхрон — промърмори след известно време тя. — Очевидно имаме работа с един високо интелигентен човек, притежаващ изключително подреден и дисциплиниран ум. Но въпреки това читателският му вкус клони към хаоса, измислените чудовища и деструктивните видения… Доста противоречиво, нали?
— Какви изводи си правиш от противоречието?
— Нека помисля малко — отвърна тя.
Обърнах се към агентката и й подхвърлих уместния съвет да прелиства внимателно страниците, след което седнах зад бюрото на Джейсън и започнах да се ровя из чекмеджетата. Всяка химикалка, пощенска марка и кламер си бяха на мястото. Нямаше дребни монети, нямаше откъснати листчета и разни други боклуци. Редът и чистотата бяха безупречни, дори маниакални. Нямаше как да не ме наведе на определени мисли.
— Бъдещата мисис Барнс е една щастлива жена — подхвърлих.
— Бъдещата мисис Барнс със сигурност ще превърти — поклати глава агентката. — Аз вече успях да прегледам кухнята. В чекмеджето за сребърни прибори са залепени етикети: „вилици за вечеря“, „вилици за салата“, ей такива неща.
Чашите и чиниите в бюфета са подредени по конец. Тоя тип положително сортира и боклука си.
Хвърлих един поглед към Джени Марголд и промърморих:
— Ти си специалист по чалнатите, доколкото си спомням.
— Той със сигурност проявява класическите маниакални тенденции — започна тя. — Ярко изявен невротик. Вероятно и бацилофоб, но аз не бих…
— Какъв, какъв? — попитах аз.
— Изпитва страх от микроби.
— А, така кажи, бе! — престорено се плеснах по челото аз.
Тя се усмихна. Обичам жените, които оценяват тъпите ми шеги.
— Имам предвид ненужния страх — поясни Джени. — Онзи тип хора, които всяка сутрин изваряват четката си за зъби.
Абе хората са интересна работа. Помълчах малко, после обобщих:
— Значи имаме работа с тип, който се събужда сутрин и си задава въпроса дали този ден с тяло ще поеме куршума, предназначен за шефа му… Такъв човек едва ли ще се замисли за дреболиите.
С това предизвиках смеха на агентката, докато Джени се ограничи с мъчително пъшкане.
— По всяка вероятност е единствено дете — продължи анализа си тя. — Отгледано строго, дори спартански. Военният колеж и трите години в морската пехота със сигурност са затвърдили навиците му. По всяка вероятност може да се направи връзка с проблемите в семейството, за които спомена Марк Кини. И най-вече с желанието да задоволи изискванията на строгия и надменен баща, за които говори Фройд.
— Извинявай — прекъснах я аз. — Но това има ли някаква връзка с престъплението?
— О, вярно — погледна ме сконфузено и леко изненадано тя. — Ти наистина си знаеш работата. Сигурно си спомняш, че поставих убийството на Белнап в категорията на организираните престъпления. А те винаги са продукт на строги и подредени умове и…
— Умове като този на Джейсън Барнс?
— На пръв поглед, да. Той би могъл да отговаря на личностния профил. — Помълча малко, после тихо добави: — Също като поне един милион граждани от мъжки пол в тази страна.
— И от женски.
— Не. Серийните и масовите убийства са форми на агресия, които по принцип са присъщи на мъжкия пол.
— О, я стига!
— Не си измислям, цитирам статистически доказан факт. Знаеш ли, че в момента в затвора лежат само две-три жени серийни убийци?
— Това нищо не значи. Може би жените по-добре се прикриват.
— Искаш да кажеш, че са по-умни, така ли?
— По-хитри са.
— Което май означава признание, че имат повече ум — усмихна се тя.
След което се върнахме към сложната кръстословица, наречена „Джейсън Барнс“.
— Предлагам следното — тръсна глава Джени. — Още е рано за хипотези, но за единствено дете с взискателна майка или баща подредеността се превръща в начин да се хареса. Единствените деца се поддават на свръхконтрол, а подредеността е визуален израз на подчинението им. Просто защото няма друго дете, на което да се прехвърли вината за евентуалната бъркотия.
Отбелязах си да напомня на брат си, че ми е страшно задължен. Ако не се беше пръкнал малкият Шон, той със сигурност щеше да опира пешкира за всяка изпусната на килима хартийка!
— Може да бъде и детерминистично — продължи Джени. Те са инстинктивно спретнати и подредени, но когато изпитват вина за нещо — обикновено дребно и незначително, — бързо регресират и се вманиачават, стават страшно натрапчиви. Имат чувството, че могат да поправят всяко зло, като поддържат ред и чистота в заобикалящия ги свят. След време повечето от тях търсят помощта на психоаналитик.