Убиецът на президента
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Убиецът на президента». Краткое содержание книги:
Бившият командос и настоящ военен адвокат е изпратен в Отдела за специални проекти на ЦРУ — нова структура, специализирана в борбата с най-големите заплахи за националната сигурност. Когато началникът на канцеларията на Белия дом е брутално убит, а до трупа му е открита бележка с обещание за нови жертви, сред които е и президентът на САЩ, той разбира, че е изправен пред най-голямото предизвикателство в своята кариера. В екип с чаровна специалистка по психологическо профилиране от ФБР Шон се впуска в атака.
Анонимен сайт в интернет обявява награда от 100 милиона долара за главата на американския президент, а подозренията падат върху безследно изчезнал агент от тайните служби. Едва след приключилата с престрелка драматична ситуация, в която самият той е заложник, Шон си дава сметка, че силите на реда са допуснали огромна грешка, която е длъжен да поправи.
— А какво е отношението на Джейсън Барнс към главнокомандващия на въоръжените сили? — попитах аз.
Той се обърна към мен и ме погледна право в очите.
— Агентите на тайните служби нямат лично отношение към президента, мистър Дръмънд.
Естествено. Това беше правилният отговор. Сляпа лоялност към поста, а не към човека, който го заема. Пълни глупости.
Не исках да разстройвам плана за разпит на агент Марголд, но времето течеше, а до този момент мъжът срещу нас явно ни будалкаше.
— Дрън-дрън — рекох на глас аз и той се облещи. — Описвате този Барнс като някакво библейско чудо — праведен и високоморален. На всичкото отгоре и гений. Но той все пак не е ангел, нали?
Стреснатият му вид отстъпи място на лека усмивка.
— Добре, след като ме питате, ще ви кажа. Президентът спечели Джейсън още на първата сутрешна закуска в Белия дом. Всички ние бихме го защитили с гърдите си просто защото това ни е работата. А Джейсън би защитил с тялото на собствената си майка сегашния президент. — По-късно щяхме да разберем колко истина има в тези думи, но за момента той млъкна и самодоволно подхвърли: — Не това искахте да чуете, нали?
Двамата с Джени си разменихме кратки погледи. Бяхме направили преглед на целия списък от грехове, пороци и човешки недостатъци, но нищо от това, което каза Кини, не успя да докосне чувствата ни. Тя се извърна към агента, помълча малко и попита:
— Добре… А как си обяснявате неговото изчезване?
— Никак — отвърна той и ни изгледа в бавна последователност. — Хей, аз зная какво е станало сутринта в къщата на Ястреба. Вие допускате изтичане на информация или помощ отвътре и вероятно подозирате Джейсън. Но грешите. Джейсън Барнс е един от най-всеотдайните агенти и чисти души, които някога съм виждал. Готов съм да заложа кариерата си за него.
На практика той вече я беше заложил. Сега беше моментът да му се изтъкне това с допълнителна сила, да получи онова метафорично коляно в топките.
— Ако се окаже, че грешите или сте ни заблудили, директорът на ЦРУ ще изпрати на президента специално писмо, в което ще ви окачестви като идиот и заплаха за личното му здраве! — хладно процедих аз.
Очите насреща ми се разтвориха широко.
Джени също бе стигнала до заключението, че мекият подход се е провалил, без да доведе до душевна близост. Тя направи нужната пауза, за да придаде допълнителна тежест на заплахата ми, след което започна да изрежда:
— Според член 1001 на Наказателния кодекс лъжата или въвеждането в заблуда на федерален служител са наказуеми деяния. Ако се окаже, че сте ми спестили част от истината, ще ви обвиня в прикриване и съучастие в престъпление! — Направи нова пауза, след което изчурулика, вече с далеч по-ведър глас: — Не бързайте да ми отговаряте. Помислете дали нямате какво да добавите или да промените в своите показания.
Враждебността се оттече от лицето на агент Кини. Както вече споменах, той упорито се бореше да бъде добър командир, но лоялността изведнъж се превърна в твърде тежък кръст за него.
— Казах ви истината — промърмори той, помисли малко и добави: — Преди време… може би шест-седем месеца, Джейсън преживя тежки мигове…
— В смисъл? — хладно го изгледа Джени.
— Стана раздразнителен и мрачен…
— Защо? — попитах аз.
— Не знам защо.
Вярна на опита си, Джени се наведе напред и нареди:
— Опишете какво имате предвид под „мрачен“.
— Ами… Не знам. Може би отчужден, разтревожен, нетърпелив… Малко нестабилен в емоционално отношение.
— Попитахте ли го на какво се дължи това?
— Да, попитах го. Но Джейсън е изключително затворен човек. Дадох му един месец почивка и когато се върна, всичко беше наред.
Джени обмисли чутото и попита:
— Неприятности в работата?
— Не. Работата си вървеше добре. Проблемът му беше личен.
Джени ми хвърли кратък поглед и попита:
— Нещо друго?
— Нищо.
— Благодаря, свободен си — обадих се аз. — Но ако си спомниш нещо и не ни се обадиш, ще се простиш с топките си!
Джени изчака вратата да се затвори зад гърба на агент Кини и попита:
— Е, какво мислиш?
— Мисля, че агент Джейсън Барнс е идеалният бодигард за твоя държавен ръководител, твоята банка или девствената ти дъщеря. Дълбоко религиозен, с чисто сърце, предан на Бог и Родина, неизрекъл нито една мръсна дума през целия си живот.
— Имаш право. Не ми прилича на заподозрян.
Не направих коментар на това изявление и тя добави:
— Между другото, аз имам служебното задължение да поддържам контактите с тайните служби и постоянно работя с тях. Координирам съвместните ни операции, а моят отдел обработва всички материали, свързани с исканите от тях сведения. Веднага ще кажа, че те са една изключителна група хора във всяко едно отношение — физическо, умствено и емоционално. Което обаче не означава, че всички са ангели… Този Барнс ми звучи като агент за пример.