Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)». Краткое содержание книги:
Тяхната цел — да достигнат един съсирек кръв и да го разрушат с помощта на лазер, а залогът — съдбата на целия свят.
Бяха се приближили достатъчно, за да видят всички детайли на стената. Нишките съединителна тъкан, които служеха като главна опора, приличаха на колони, почти като готически арки, жълти на цвят и покрити с блестящ тънък слой мазна субстанция.
Съединителните нишки се разтяга и накланяха, докато цялата структура се разширяваше, извиваха се за момент, след това се събираха, а повърхността между тях се набръчкваше. Нямаше нужда Грант да задава въпроси, за да разбере, че наблюдава артериалната стена по време на ударите на сърцето.
Сътресенията на кораба ставаха все по-силни. Стената идваше все по-близо и започваше да изглежда парцалива. Съединителните нишки на места бяха разтегнати, като че ли бяха понасяли яростния порой по-дълго от „Протей“ и бяха започнали да поддават на натиска. Те се люшкаха като въжетата на висящ мост, приближаваха се до прозореца и отминаваха, оставяйки жълтеникави проблясъци на светлината на корабните прожектори.
Кора издаде остър писък при приближаването на следващата нишка.
— Внимавай, Оуънс! — изкрещя Майкълс.
Но течението изтласка кораба покрай живата подпора и го запрати в главозамайващ завой, който притисна всички безпомощно към стената.
Грант, който се държеше с лявата си ръка, издържа на тласъка, хвана Кора с дясната и успя да я предпази от падане. Взря се напред, опитвайки се да види нещо в искрящата светлина пред тях.
— Водовъртеж! — изкрещя той. — Всички бързо по местата си. Затегнете коланите.
Частиците около тях за момент застинаха в относителна неподвижност, понесени от същото виещо се течение, докато стената се сля в жълта ивица.
Дювал и Майкълс се добраха до креслата си и закопчаха предпазните си колани.
— Някакъв отвор право пред нас! — викна Оуънс.
— Хайде, Кора. Седнете в креслото си — подвикна настойчиво Грант.
— Опитвам се! — изпъшка тя.
Задържайки се с мъка на краката си, Грант отчаяно се опита да я бутне в седалката и да достигне колана.
Беше твърде късно. „Протей“, сграбчен от водовъртежа, се издигна нагоре и се завъртя със скоростта на карнавална въртележка.
Грант успя да сграбчи една ръкохватка и протегна ръка на Кора. Тласъкът я беше запратил на пода и пръстите й безпомощно се опитваха да хванат облегалката на креслото й.
Дювал безпомощно се напъваше в седалката си, но центробежната сила го беше приковала.
— Дръжте си, мис Питърсън. Ще се опитам да ви помогна.
С усилие достигна колана си, докато Майкълс безпомощно въртеше очи, а Оуънс, прикован в кабината си, оставаше извън сцената.
Центробежната сила отлепи краката на Кора от пода.
— Не мога…
Грант, който не виждаше друга алтернатива, се пусна, плъзна се по пода и се закачи с крак за основата на креслото. От удара кракът му се схвана. Успя да прехвърли лявата си ръка върху крака на стола и с дясната хвана Кора в момента, когато тя се изпусна.
„Протей“ се въртеше все по-бързо и като че ли се насочваше надолу. Грант не успя да се задържи повече в това положение и кракът му се измъкна от основата на креслото. Ръката му, която вече беше наранена от удара в стената, пое допълнителното натоварване с такава болка, като че ли се чупеше. Кора сграбчи рамото му и отчаяно заби нокти в униформата му.
— Успя ли някой да разбере — успя да изпъшка Грант — какво се случи?
Дювал, който все още безуспешно се бореше с колана си, се обади:
— Това е фистула — артерио-венозна фистула.
Грант с усилие вдигна глава и отново погледна през прозореца. Жълтото искрене намаля, а пред тях се виждаше неравна черна дупка. Отворът запълваше кръгозора във всички посоки и червените кръвни клетки, а също и другите обекти, изчезваха в него. Дупката всмукваше дори и ужасяващите петна на редките бели клетки.
— Още няколко секунди — прошепна той. — Още няколко, Кора.
Казваше го по-скоро на себе си, на наранената си ръка.
С един последен тласък, който зашемети Грант с агонията, която трябваше да понесе, те преминаха отвора и постепенно забавиха движението си в неочакван покой.
Грант отпусна хватката си и остана да лежи неподвижно, дишайки тежко.
Дювал най-сетне беше успял да се освободи.
— Мистър Грант, как сте? — коленичи той до него.
Кора също коленичи до него и докосна ръката на Грант, опитвайки се да я масажира.
— Не я докосвайте — намръщи се болезнено Грант.
— Счупена ли е? — попита Дювал.
— Не знам.
Бавно и предпазливо той се опита да я раздвижи. След това хвана бицепса си с дясната си ръка и го стисна.
— Може би не е. Но дори и да не е, ще минат седмици, преди да мога да повторя това упражнение.